Източният фланг на НАТО не е единен по въпроса как да се търси изход на войната в Украйна

На срещата на върха в Рига президентите на страни от Източния фланг на НАТО, участващи във формата Б9, не постигнаха съгласие за приемане на обща декларация как да се помага на Украйна. По настояване на президента Румен Радев е променен текстът, който задължава всяка страна от Б9 да предоставя военна помощ за Киев.

Президентите от Букурещката деветка не постигнаха съгласие как да се работи за прекратяване на войната в Украйна. Общо е мнението, че Киев трябва да възстанови териториална си цялост, а Русия да прекрати своята агресия, но как стане това - вижданията са различни.

Обикновено срещите на върха на страните от източния фланг на НАТО - България, Естония, Латвия, Литва Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша приключват с обща декларация. За първи не бе постигнато съгласие как да се спре войната в Украйна.

"Тази година срещата на върха е по-различна от всички предишни - за първи път няма да има обща декларация на всички участници и вие няма да видите моето име под тази декларация", каза президентът Румен Радев.

Страната ни е участвала активно в подготовката на декларацията.

"Така например, първоначалното предложение на варианта за съвместното изявление, който включваше задължаване на всяка една страна от Б9 да предоставя военна помощ, бе променен по мое лично настояване. В резултат бе приета позицията всяка държава да решава сама по своя собствена преценка и според собствените си възможности дали и как да помага на Украйна - дали с военна, финансова или хуманитарна помощ. Считам това като определен успех в подкрепа на здравия разум и важна крачка в посока на преместване на фокуса от търсене на решения на тази война на бойното поле, което е свързано с много жертви и разрушения, безконтролна ескалация и растящ риск за глобалния мир, към търсене на решения чрез преговори, съобразно Устава на ООН", допълни държавният глава.

В Рига българският президент заяви твърдата решимост на страната ни да развива собствен отбранителен капацитет и да допринася за възпиращия и отбранителния потенциал на Източния фланг на НАТО. Подчерта, че вече 2% от брутния вътрешен продукт се отделя за отбрана.

"Най-сетне парламентът прие изготвената отдавна амбициозна програма за модернизация на Въоръжените сили и очаквам българската отбранителна индустрия да намери по-широко място в тази програма за модернизация. Също така, лично като президент, настоявам да се внедряват по-обширно системи, които да допринасят за включването на силите и средствата в единно информационно пространство и - много важно - за повишаване на оперативната съвместимост с нашите съюзници", подчерта Радев.

На срещата не дойдоха президентите на Унгария и Словакия, но генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг присъства.

"Ще работим за по-нататъшното усилване на партньорствата ни по света. Както видяхте в Украйна - сигурността не е регионален, а глобален въпрос. Затова е важно да работим с партньорите ни по общите заплахи за сигурността", заяви Йенс Столтенберг, генерален секретар на НАТО.

Целта на срещата в Рига е да координира националните позиции на страните от Източния фланг преди срещата на върха на НАТО във Вашингтон.

В Рига президентът Румен Радев отказа коментира по вътрешнополитически теми, свързани с изборите у нас.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News