Как цар Самуил се превръща в българския владетел с най-трагична съдба
Кой е българският цар Самуил? Как става владетел, кои са победните му битки срещу Византия и кои са пораженията му. Как се превръща в българския владетел с най-трагична съдба. Разказват доц. Албена Миланова от Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев".
Българският цар Самуил е роден през 958 г. Принадлежи на рода на Комитомулите. Баща му, комит Никола, управлява Средец. Майка му се нарича Рипсимия и се предполага, че има арменски произход.
доц. Албена Миланова, Център за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев": "И може би тя е някакъв много по-далечна линия индиректно свързана с българския царски двор, с крумовата династия.Но няма пряка, той е първият непряк наследник на властта, който не е директно свързан, съвсем директно с Крумовата династия."
Самуил има трима по-големи братя - Давид, Моисей и Аарон. В края на първото хилядолетие на Балканите, в резултат на успехите на владелите от Македонската династия, се възстановява мощта на Византийската империя. Император Йоан Цимисхи завладява Велики Преслав. Самуил успява да съхрани българската държава в западните ѝ предели.
доц. Албена Миланова, Център за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев": "Той има достатъчна държавническа мъдрост да не предизвика династична криза в страната в такъв тежък момент и докато е жив последният пряк наследник на Крумовата династия Роман, той зачита тази власт и едва след смъртта му вече се титулува български цар."
Близо половин столетие България живее на военна нога в непрекъснати битки с Византия. Начело на войската е Самуил. Той не само защитава българските земи, но отвоюва и нови.
доц. Албена Миланова, Център за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев": "Византийците така ни го описват много енергичен, който не знаел покой, бил много войнствен, това е един строг, силен войн, който изковава своето място в държавата благодарение на личните си качества."
В битките с Византия загиват Давид и Моисей. Третият брат, Аарон, е убит, за да се съхрани единството на държавата. В сраженията с Византия се редуват успехи и неуспехи. Най-голямата победа на Самуил е битката през 986 г. при прохода Траянови врата. Там византийският император Василий Втори едва се спасява. При река Сперхей пък Самуил търпи поражение.
доц. Албена Миланова, Център за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев": "Една тактическа грешка на българската войска води до това, че той и престолонаследнът Гаврил Радомир са ранени и се спасяват благодарение само на това, че се преструват на умрели. И после бягат."
Раната, която Самуил получава при река Сперхей, е един от антропологическите белези за разпознаване на скелета му на остров свети Ахил. Втората голяма загуба е при село Ключ през 1014 г. Тук Василий Втори пленява 15 хиляди български войни. Ослепява ги и ги връща на Самуил като на всеки 100 души оставя по един с едно око да ги води. След тази гледка сърцето на владетеля не издържа.
доц. Албена Миланова, Център за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев": "Според изворите станало му лошо, поискал вода, пил вода и след два дена починал. Откъдето и някои предположения на учените, че може би става въпрос за някакъв вътрешен преврат и за отравяне на владетеля... Но във всички случаи шока, първоначалният шок е от тази тъжна гледка."
Самуил умира на възраст около 70 години, наследен е от сина си Гаврил Радомир, но за малко. Убива го братовчед му Иван Владислав. Какво е значението на цар Самуил за българската история?
доц. Албена Миланова, Център за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев": "Самуил въплъщава този изключително устойчив български дух и силно чувство за държавничество за това, че успява да преведе държавата през един много тежък период и то достойно да я преведе, с много лични жертви, с много личен пример, с много самоотверженост."
Може би именно заради тези си качества, по ирония на историята, цар Самуил ще бъде и единственият средновековен български владетел, чиито кости ще намерят покой в сърцето на България!
