Какво се случи с тях?

В Българската национална телевизия отделихме доста време през тази година да се занимаваме със Световното първенство по футбол. С право можем да кажем – най-чаканото и рейтинговото събитие за настоящата 2026 в световен мащаб, когато говорим за спорт. Така процедираха стотици световни медии, които с трепет чакаха следващата запомняща се история, грандиозен скандал, вълшебен гол, паметен обрат. Само че – както става и в живота – всяко чудо е за три дни. Да, Испания завинаги ще бъде помнена като световния първенец през лудото лято, разпростряло се от Мексико Сити на юг до Ванкувър на север, но постепенно шумът започна да утихва. Така че в следващите редове ви предлагам да прочетете какво се случи с някои от знаковите лица на изминалия в началото на лятото бляскав, незабравим, футболен форум.

Возиня! Вратарят, който се прочу, след като навърши 40 години. Какво може да направи с кариерата ти един мач! С живота ти всъщност. Стражът на непретенциозния тим на Кабо Верде не допусна гол срещу Испания на старта на турнира, правейки редица важни спасявания, което го превърна в сензация в Интернет. Славата му набъбваше със скоростта, с която испанците се надпреварваха да обстрелват вратата му. Днес той има над 28 милиона последователи в Инстаграм и играе за чилийския Коло Коло. Признава, че е загубил личното си пространство и не се чувства чак толкова добре, но обмисля да играе до Купата на африканските нации през 2027.

Тим Пейн! Още един футболен герой, чийто живот беше променен от социалните медии. В началото на Световното първенство аржентинският инфлуенсът Вален Скарсини прави проучване и обявява Пейн за най-непопулярния играч на целия шампионат. Без да е помръднал пръста си, Пейн изведнъж започва да трупа дивиденти от гореспоменатото твърдение и към днешна дата може да се похвали с над 5 милиона верни последователи. Започна и трите мача на Нова Зеландия като титуляр, подписа с парагвайския Олимпия след Мондиала и се включи успешно в някои кампании за запазване и укрепване на менталното здраве.

Иван Бартън! Може и да не разпознавате името му веднага, но това е съдията, чийто глас произнесе гръмко: „След преразглеждане, номер 10, Парагвай, покрива устата. Червен картон!“. Звучащ като човек от запаса, преследващ непослушните си деца с навиците от казармата, Бартън стана първият съдия, изгонил футболист, задето се опитва да каже нещо и да го скрие от камерите. Мигел Алмирон беше жертвата на педантичността на арбитъра. Какво стана с него след това ли? Не се притеснявайте – свири полуфинала между Испания и Франция. След Мондиала се завърна в Ел Салвадор, където реферира срещата между Платенсе Сакатеколука и Интер, където показа червен картон ... 40 секунди след началото на мача.

Сидни Лопес Кабрал. Още един представител на Кабо Верде. Човекът, реализирал най-красивия гол на турнира. Отбеляза невероятно срещу Аржентина и помогна на малката африканска държава да не загуби в редовното време и срещу другия финалист. Ако искате да го видите на живо – не се тревожете, това може да се случи в края на ноември, защото той ще идва в София с новия си клуб Трабзонспор, за да гостува на ЦСКА в Лигата на Конференциите.

Феран Торес. Човекът, вкарал единствения гол в доста неатрактивният финал на Мондиала. Сигурно сте чували за Андреас Бреме, Зинедин Зидан, Роналдо, Андрес Иниеста, Марио Гьотце, Килиан Мбапе, Лионел Меси. Всички те са вкарвали гол на финал на Световно след 1990. Та Феран Торес е сред тях. Изненадващо напусна Испания и отиде в Пари Сен Жермен, сякаш за да му подхожда на звездния статут. И всичко продължи повече от благополучно – 7 гола в 6 мача за властелина на Европа, що се касае до клубния футбол.

Лионел Меси. Споменахме го. Say his name and he appears. Вечен! Никога не съм криел пристрастията си към великата десетка на Аржентина, който беше най-силният футболист на Световното първенство до финала, когато явно беше решил, че не му се играе. В момента е зает с две дела – да подобри рекорда за най-много голове от преки свободни удари в историята и да изиграе последния мач за родината си довечера срещу Бенин. Отправи емоционално послание към света, оттегляйки се от националния отбор. Епоха.

Фоларин Балогун. Когато президентът на Съединените Щати те е помилвал, очевидно си важна клечка. Централният нападател на един от домакините получи червен картон срещу Босна и Херцеговина на 1/16-финала, но по-късно намеса на Белия дом отмени санкцията и Балогун беше на разположение за битката с Белгия. Упс. Сякаш всичко тръгна надолу. Щатите загубиха, трансферът на стрелеца в Евертън пропадна, а от началото на сезона е играл точно 14 минути за Монако. Също може да бъде видян в София след по-малко от 10 дни, ако здравословното му състояние го позволява.

Кристиано Роналдо. Другият великан в последните декади. Вкара гол срещу Узбекистан по-скоро за собствено удовлетворение, отколкото за каузата на Португалия. Желанието му за игра никога не е подлежало на дискусия. Загуби срещу бъдещия световен първенец Испания. В момента е концентриран да вкара своя гол номер 1000 в професионалния футбол, което да го превърне в най-великия нападател на всички времена. Междувременно се замеси в невероятен скандал, който доста му подхожда – оставен на скамейката срещу Норвегия в Лигата на Нациите, той се разсърди и напусна лагера на Португалия, влизайки в директен спор с новия селекционер Жорже Жезус.

Джани Инфантино. Откъде да започнем. Снимащ се с кого ли не по време на Мондиала, хитрият швейцарец падна в капана на собствената си бизнес-стратегия. Опита да прокара нов план за развитието на световните първенства, но получи толкова звучен отпор от (почти) целия свят, че идеята за продажба на дялове от Мондиала на частни инвеститори бързо беше потушена. Дните му начело на ФИФА изглеждат преброени, което звучи парадоксално на фона на факта, че светът видя най-мащабния шампиона в историята.

Снимки: БТА и БГНЕС