Какво се случва с изоставените мидени ферми по Черноморието?

Един сериозен проблем по Черноморието - какво се случва с остатъците от мидените ферми, след като те излязат от употреба, а собствениците им изчезнат? Една шамандура беше прехвърлена от Маслен нос до София, за да се покаже как институциите си прехвърлят проблема без да се вземат конкретни мерки, а резултатът е екологична криза.

За бизнеса с миди, бракониерството и щетите върху природата

31 октомври, денят на Черно море. Министерството на околната среда и водите осъмва със зловонието откъм голяма шамандура пред парадния си вход - част от акцията на Грийнпийс – "Резерват, а не бунище".

"Тук сме с една петиция, която е подкрепена от 15 000 души. Тя е за искане за морски резервати за обявяването на първия изцяло морски резерват, както и за международни политики за опазване на морето и заедно с нея донесохме една изненада за МОСВ. Тази изненада всъщност е един пословичен пример за безхаберието към всички морски проблеми", казва Мартин Томов, "Грийнпийс България".

Шамандурата преминава дълъг път като куриерска пратка от пристанището в Созопол, където пък пристига с лодка от Маслен нос. Там е една от многото, които се лашкат безразборно около носа. Но в дълбочина се оказва, че са много повече. Обилно гарнирани с купища въжета - истинско подводно сметище.

"Това са изоставени мидени ферми, въжета, колектори. Всички тези въжета замърсяват, буквално са превзели мястото. И няма как всички обитатели на морето, чийто дом всъщност си е то, да живеят спокойно заради това, че има някакви замърсители на практика", посочва Кремена Ватева, "Грийнпийс България".

Здраво закотвени, шамандурите и въжетата се лашкат непрекъснато от морските течения, жулят дъното и в техния обсег очаквано е пълно мъртвило. Грозен паметник на отдавна изоставени мидени ферми, с който вече шеста година институциите не могат да се справят.

БНТ: Какъв е проблемът, защо няма кой да ги прибере?

Кремена Ватева: Институциите си прехвърлят топката една на друга - и МОСВ, и Басейнова дирекция, и областната управа. Всички казват, че не могат да намерят собствениците, тъй като те са обявили фалит и са неоткриваеми.

Демонтажът на мидените ферми е доста скъпа дейност. Според условията в разрешителните им, трябва да се премахнат от самите ползватели. Логично, но нереалистично, ако фирмите са фалирали.

"Практиката до момента сочи, че много от фирмите не припознават тази си финална дейност, когато бъде отнето разрешителното, какъвто е случаят с мидените ферми около Маслен нос. Правени са опити да бъдат намерени, да бъдат издирени, включително със съдействието на органите на МВР. Но те така или иначе, въпреки тези всички положителни усилия от страна на администрацията, дружествата не премахват изоставените си съоръжения", обяснява Явор Димитров – директор в Басейнова дирекция - Черно море.

Мидите отдавна са хит не само по ресторантите край морето. Нормалната логика подсказва, че този бизнес би трябвало да е печеливш. А и конструкцията на мидените ферми е най-подходяща за нашето Черноморие. Късите и коси вълни разбиват всякакви други инсталации в морето. Имат силно положителен ефект върху биоразнообразието, пречистват водата. Но са рискова инвестиция за банките, за които активите на фирмите са несигурна гаранция. Подпомагани от оперативната рибарска програма, изискванията към фермите са значими, инвестициите са с голям дял самоучастие, сериозен е и контролът на производствената програма от страна на агенцията по рибарство и аквакултури. Която пък е безкомпромисна и независимо от нелеките кризи, не разхлаби и не преосмисли изискванията и санкциите си. Както и държавните одитори по европроектите. Те са с най-строгите и безкомпромисни мерки. И фалиралите са много. Както и тук – фирмите са затъвали постепенно, но вместо да договорят глътка въздух, са потъвали необратимо с поредната санкция.

"Само за справка - до момента от приемането на закона за водите са издадени около 100 броя такива разрешителни за мидени ферми, стридени ферми и рибни ферми в Черно море. В момента действащи са едва 23 по цялото Черноморие - от север до юг. Това предполага едно стриктно спазване на законовите изисквания", коментира Явор Димитров.

Но контролът на агенциите за съжаление е безкомпромисен само към фермите. Бракониерите се радват на безметежна свобода.

"Фалитите са в резултат на това, че огромно количество бракониерска мида се предлага на пазара. 10 тона на ден се предлагат през активният курортен сезон. Това е едно от местата, където бракониерската мида процъфтява. Една голяма част от търговците на миди по пазара, по борсите, които идват тук и купуват бракониерска мида", казва Николай Георгиев – управител на мидена ферма.

Това не са култивирани миди, определено. Много по-тъмни са от тях. Бракониерски са – със сигурност. Иначе няма как да са на тази цена. Не и ако са минали през пречиствателен център, от където излизат с уверение, че са чисти от ешерихия коли и салмонела. Нямат и задължителните непромокаеми етикети, които са гаранция, че продукцията е чиста. Незаконният улов на миди върви от години и всички контролни органи са наясно с това. Заливите, където акостират лодките с бракониерските миди са три, следите им са отчетливи и се помирисват отдалеч. Миналата година след мащабна акция инициирана от агенция по храните и множество санкционирани търговци и ресторанти, мидите изчезнали … за няколко дена. Очевидно кампанийният контрол не решава нищо.

"Над 50 процента е количеството, което отива от бракониерите и затова другите фирми, тези, които продават култивираната мида, няма как да са конкурентни на бракониерите", посочва Николай Георгиев.

И тази година след предизвикана от собствениците на мидените ферми среща между Агенция по храните, Гранична полиция и Агенцията по рибарство и аквакултури, бракониерската мида се скрива от пазара... отново за три дни. И тук сега огнището е още топло и раците все още не са успели да се върнат в морето. И продукцията, изнесена оттук, е с незнайно съдържание. А плажът и морето са замърсени и отново няма кой да ги почисти.

"Да, местата ние ги знаем, знаят ги господата от ИАРА също. Аз лично съм правил срещи със заместник-изпълнителния директор с госпожа Анна Събева, което завеждащи тази дирекция за бракониерският улов, но резултати няма. Подавали сме дори имена на търговци, които пряко се занимават с изкупуването на бракониерска мида. Посочвали сме конкретните места как като това, като Ченгене скеле като Черноморец, но това е просто глас в пустиня. Не се случва нищо", коментира Николай Георгиев.

Всъщност случва се. Непрекъснато. Фалити. И изоставени ферми. Като тези. Които превръщат морето в сметище.

"В резултат на тези безплодни действия чрез административна санкция да бъдат премахнати съоръженията, ние опитахме първо чрез сезиране на районна прокуратура. Беше образувано досъдебно производство по този случай, то приключи с прекратяване. И след тези действия уведомихме областния управител на област Бургас да предприеме действия по компетентност съгласно член 80 от Закона за водите и да принудително да премахне съоръженията за сметка на дружествата, които са ги поставили там. За съжаление и дори областния управител не разпознава тази своя функция и съответно липсва и финансова обезпеченост за извършването на тази мярка", казва Явор Димитров.

Областната управа има фонд за кризисни ситуации. Но очевидно не припознава изоставената ферма като екологична криза. Призваните институции също.

"В конкретния случай за Маслен нос имаме извършени преки изследвания на морската вода по физикохимични показатели, които разбира се, те дават една моментна снимка на състоянието, но анализът им показва, че състоянието на морските води там е добро."

Но химическото изследване на морската вода не може да оцени мъртвилото отдолу. До месец са планирали проверка в дълбочина с дронове. И ще трябва да намерят начин да почистят. Защото това е зоната, която трябва да се превърне в морски резерват. Ангажимент описан в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, според която всички страни членки трябва да имат 10% строго защитени зони от акваториите си И петицията на "Грийнпийс" не е случайна.

"А всъщност точно във водите до маслен нос е най подходящото място за този пръв морски резерват, който ние искаме. Това е една от най продуктивните екосистеми в страната и в Черно море", посочва Мартин Томов.

Петицията сега, пописана от 15 000 граждани ще задължи министъра за разгледа искането за морския резерват. Мидените ферми на Маслен нос рано или късно ще трябва да бъдат махнати. Но освен, че е важно да се провери какво са оставили след себе си и другите фалирали ферми, е наложително да се отстранят всички причини, които задръстват морето. С гаранции при даване на разрешително, със задължителни застраховки, с изрични правомощия на областната управа и корекции в условията по оперативните програми.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News