Какво спъва развитието на Витоша?

Развитието на природен парк „Витоша“ е блокирано от противоречиво законодателство, размита отговорност и неадекватна уредба. Защо това е така и докога достъпът до планината ще бъде затормозен?

• Какво ще е бъдещето на природен парк „Витоша“?

Случва се отново. "Витоша" пак е атакувана от стотици автомобили, от които излизат изнервени и гневни хора. Но отново лифтовете не работят, а капацитетът на градския транспорт е крайно ограничен. А дори още не са започнали празниците и училищните ваканции.

„Нещо страшно е. Крайно време е да се спрат или автобусите, или колите, които ходят нагоре. Защото спират от двете страни. По средата остава една пътека два метра и половина и просто няма как да се разминем. Липса на контрол? Силно казано липса на контрол. Според мен липса на организация“, обясни шофьорът Любен Любенов.

„Качват се хора с абсолютно всякакви автомобили. Непригодени за зимни условия. Създава се хаос и напрежение в пътуващите хора нагоре“, добави Красимир Владимиров.

„С кола се качихме, около 800 метра от хижа „Алеко“ спряхме и се качихме пеша. Имаше проблем заради пътя и се наложи да слезем малко да изчакаме снегорин да мине“, разказа Алекс Нинов.

Всъщност тази инвазия е само от София към хижа „Алеко“ и към „Златните мостове“. В Кладница е почти пусто, в Железница, Владая, Перник също. Защо е така? Дежурният отговор за причините за всички неуредици все се върти около липсата на актуализиран план за управление на природния парк. Това е рефренът и на срещата, организирана от Съюза на архитектите „Витоша – време за решения“.

„Планът за управление на "Витоша" е един много важен план за управлението на една сложна територията на три области, четири общини“, обясни директорът на общинско предприятие „Софияплан“ арх. Жоржета Рафаилова.

„А Столичната община всички я сочат с пръст, но тя практически няма правомощия на територията на природен парк "Витоша". Дори пътищата, автомобилните пътища, по статут са горски пътища“, разказа председателят на Съюза на архитектите в България арх. Петър Диков.

Това трябва да е изначалният и най-фрапиращ проблем в управлението на парка. „Витоша“ няма ясно определен стопанин, с нужните отговорности, бюджет, инициативи и контрол.

До голяма степен липсата на актуален План за управление на „Витоша“ е резултат на размитата отговорност. Той е предмет на работа на много експерти от различни области. Отношение имат четири министерства, като в основата стоят две - Министерството на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите. В изготвянето на Плана участват още областните управители на трите области София-град, Софийска област и Перник.

„А всъщност правомощията за управление са дадени на едно бюджетно звено, което се казва Дирекция на природен парк „Витоша“, което е второстепенният разпоредител към Агенция по горите, която пък е част от Министерството на земеделието и храните. Годишният бюджет на тази Дирекция е 650 000 лева, от които 470 000 са за заплати. Нали си давате сметка какво могат да управляват и какво могат да направят тези 24 човека, които са в щата на Дирекцията, с този ресурс“, заяви арх. Диков.

Във всеки случай отклониха въпросите ни към пресцентъра на Министерството на земеделието. Дирекцията би трябвало да съобразява решенията си с консултативен съвет, съставен от заинтересованите страни - кметства, обществени организации, частни собственици - общо 33 членове. Но той се събира веднъж на две години, а някои от важните заинтересовани дори не участват в дискусиите.

- БНТ: Колко често се случват тези срещи в този консултативен съвет?

Честно да ви кажа, много рядко. Много рядко. И като има такива обсъждания, общо взето, не сме поканени. Имаше покана за последното обсъждане за Плана за природен парк „Витоша“, за управление, но това не знам и през коя година беше“, обясни кметът на с. Кладница Васил Мирчев.

Според него от 30 години нищо не е инвестирано за развитието на парка в района. Самото кметство не разполага със средства за такива разходи, но пък и не е стопанин.

Село Железница е в същото положение.

„За съжаление не разполагаме с никакви финансови средства от страна на кметството за развитие на природния парк. До момента, тъй като това ми е първият мандат, не съм участвал в този консултативен съвет и не знам на какво време се правят тези срещи и заседания“, каза кметът на с. Железница Диян Младенов.

А от с. Железница започват няколко екопътеки, като част от тях стигат до Черни връх. Ключово, защото развитието на Витоша с минимална щета върху природата минава през диверсификация на подхода към планината.

„Разсредоточаването на изходните пунктове е изключително важно. Това са Железница, пунктът Симеоново, пункт Драгалевци, пункт Княжево, Владая и Кладница. Това са основните изходни пунктове, които правят достъпа до планината, но той не може да бъде само пешеходен и автомобилен“, заяви арх. Емил Леков.

Вече една година последният работещ извозващ лифт до планина Витоша - Симеоновският лифт, остава затворен. Това очевидно прави качването до високата част на планината значително по-трудно. Както през зимния сезон, така и през лятото.

- БНТ: Липсата на лифт как влияе?

- Доста затруднява самото качване, честно казано. Защото доста по-удобно е на хората от София, които нямат кола или друг тип превоз. Доста по-удобно е само с лифта и директно до хижата“, обясни Стилян Колев.

А интерес към планината има както от големи, така и от малки. И тъй като другите подходи не са добре развити, спирането на Симеоновския лифт практически спира достъпа до планината. Лифтовете пък отдавна са продадени от Столичната община и полезните ѝ ходове са силно ограничени.

„Включително беше предложено да се направи така, че Столична община да влезе в съсобственост на трите транспортни лифта, които осигуряват достъпа на софиянци до планината. Тук не говорим за ските, не говорим за влековете, не говорим за лифтовете, които са свързани със ските. Говорим за трите лифта – Симеоновския, Драгалевския и Княжевския, които са част от градския транспорт на София“, обясни арх. Диков.

И въпреки че всички са убедени, че достъпът с коли трябва да се ограничи с алтернативни подходи, от години се случва точно обратното.

„Лифтовете на Витоша вече съществуват. Процес на работа и въпрос на време е те да бъдат пуснати отново, да бъдат възстановени“, каза Никола Барбутов, зам.-кмет по „Европейски политики, международна дейност и туризъм“.

Но за еколозите възстановяването на лифтове само на едно място означава съсредоточаванена целия поток там, което може да нанесе сериозни щети на природата. И без да се изчисли капацитетът на планината, разпределението на потоците и най-вече отговорността, не трябва да се прави нищо.

„Първото нещо, което трябва да се направи за развиване на Витоша в правилната посока, това е да направим правилен достъп“, заяви председател на БТС Венцислав Венев.

Или бъдещото развитие на Витоша да отговаря на нуждите на всички, които се качват там, а не само за скиорите, които се обръщат към планината сезонно. Но и развитието на зимните спортове се нуждае от промяна, за да стане ски и сноуборд зоната притегателна за децата на София. По думите на проектанта състоянието на зимния туризъм не отговаря на потребностите на столицата.

„В момента зимният туризъм е меко казано неглижиран и със спирането на всички лифтови съоръжения за достъп до планината практически е оставен на доизживяване“, каза арх. Емил Леков.

Свързаността на пистите също е сред проблемите пред сноубордисти и скиори. А писти има - в различни точки на планината, но от десетилетия много от тях не работят. Това е съдбата и на тази над с. Кладница.

„Писта малка по размер и с влекче, която се ползваше. Това е било до 90-а година. След това това съоръжение въобще не съществува. Стоят си като останки някаква част от този лифт. За направата на такива по-големи писти, съоръжения, имаше и някакви идеи, но това според мен в момента е невъзможно“, обясни кметът на село Кладница.

„Има отлив на хората, които идват за индивидуално обучение, тъй като ако вие искате да се качите на индивидуално обучение, вероятността да стигнете до „Алеко“ не е много голяма. Дневно в трите зони на Витоша се обучават между 800 и 1000 деца“, обясни председателят на Сдружението „Витошките ски и сноуборд училища“ Марина Тепавичарова.

„Столичната община работи по една много по-обща концепция заедно с всички страни, които имат отношение“, каза Никола Барбутов, зам.-кмет по „Европейски политики, международна дейност и туризъм“.

На каква основа става това обаче не се знае. Единственото, което със сигурност се знае, че целият норматив, който определя управлението на защитените територии, е пълен хаос.

„Нормативната уредба, която касае Витоша, е доста разнопосочна, има и недоразумения, има и противоречащи постановки“, обясни арх. Петър Диков.

Затова и решенията за Витоша буксуват от години. Докато не се изчисти собствеността, отговорността, задълженията, финансирането, въобще не може да се говори за нов план за управление. Между четири министерства и четири големи общини и десетки други заинтересовани не Съюзът на архитектите трябва да е инициатор на промените. Още повече, че виждамията на архитектите едва ли припокриват интересите на всички заинтересовани страни. Но очевидно са единствените.

„Нашите намерения..., тези предложения, които са описани тук в книжката с предложенията, да ги обработим във връзка и с дискусиите на самата конференция и да ги разпратим официално до всички ведомства, министерства и органи, които имат отношение към проблема, с искане за реакция“, каза още арх. Диков.

Очевидно ще минат години, докато се стигне до решения. Ако приемем, че процесът е стартирал сега. С първата малка стъпка – да спрем да се самозалъгваме, че с един лифт проблемът е решен.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News