Кучето пред парламента (ако можеше да говори)

Едно бездомно куче застана мирно на входа на Народното събрание при откриването му в сряда и привлече голямо медийно внимание. Това е неговата гледна точка на събитията, ако бездомните кучета можеха да говорят. А може би този разказ няма нищо общо с действителните събития…

Първо да уточня, че не съм никакъв „уличен помияр“, както ме нарекоха някои коткофилски медии. Ако искате да знаете, аз съм роден буквално върху жълтите павета и това технически ме прави кореняк софиянец. Но да карам по същество, сигурно се питате как се стигна до цялата тая ситуация пред Парламента.

Всичко започна с една мацка. Тя също като мен е бездомна и затова не ѝ знам името. Като малко коте обаче си пишела с един английски котарак на име Лари. Някога било много модерно да си пишат писма и му викали на английски „pet pals“. Сега сигурно се чудите как котка пише писма, обаче си има просто обяснение. Веднъж моята приятелка хванала пощенски гълъб и понеже не го изяла той обещал да ѝ осигури доживотна комуникация, но това е друга история…

Котаракът Лари - главен мишелов на британския кабинет

Та този Лари разправял, че като младо бездомно коте се разхождал в града на любимия ми певец Дейвид Бау-и и попаднал на къща, където жена с име на летен месец го прибрала да лови мишки. После се оказало, че къщата била на ул. „Свалка 10“, а жената била премиер на Великобритания. Така Лари влязъл в политиката и станал известен. Разбрах аз за тая случка и веднага се втурнах към пл. „Народно събрание“, където ми е изяден пъпа, дето се вика.

Пристигам и на стълбите, където обикновено няма жива душа, гледам - момчета с червени униформи стоят мирно. Заставам и аз мирно с надеждата да ме вземат и мен при тях, обаче не мина и минута слагат голяма червена постелка. Явно да не изцапам тия пусти павета. Качвам се на постелката и някой почва да ме гони. Ама, айде, разберете се най-после къде ме искате!

Пробвам се като гвардеец

Стана такъв панаир, че дойдоха една глутница журналисти и почнаха да снимат. Аз обаче много добре знам за силата на четвъртата власт, все пак любимият ми филм е „Да разлаем кучетата“. Затова заставам мирно и продължавам да позирам.

В тоя момент започва да пристига много народ. Значи, преборих поне 240 човека. Единия добре го запомних. Аз такъв издут нос съм виждал само един от махалата като захапа за носа някакъв дето му излаял на „ко**ле“. Явно спирта много остава по дрехите, защото го чух после да разправя, че от 8 години не бил близвал алкохол.

Дойде и един много дебел, дето всички разправяха, че пак бил напълнял, защото някаква „магнитна“ диета била спряла да работи. Имаше и един с бяла коса, който много ми напомняше на стопанина на една моя баба немска овчарка. Ама без мустаци.

От всички само един се спря да ме погали. И да ви кажа как се казва, няма да ми повярвате. Ще подскажа само, че от името му най-изненадан остана оня приятел - пощенският гълъб.

Мен няколко премиери са ме галили по главата...

Накрая дойде един полицай и почна да ме рита все едно е любимият ми футболист Ваня Джаф Ерович. Значи, тия полицаи ги мразим повече от пощальоните. Риташе ме и викаше „Кой ги пусна тия кучета тука?!“, точно като в едноименната песен.

Та така ми приключиха петнайсетте минути слава. Дори едно кюфте не ми дадоха от тия депутатските. А хората ми ръкопляскаха, няколко стихотворения написаха за мен. Даже някой предложи да ме сложели за председател на народното събрание, защото изборът се бил „закучил“. Мен, ако питате, направо слагайте оня с големия нос и да се свършва!

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube