Мениджърът Руни

Едно от най-популярните футболни клишета гласят, че далеч не е сигурно, че най-добрите футболисти автоматично ще се превърнат и в успешни треньори с бляскави кариери. Не всеки може да е Йохан Кройф все пак.

Особено валидна е споменатата теория, ако човек погледне най-големите играчи на Англия от началото на века, които продължават да изпробват късмета си край тъчлинията.

СтивънДжерард? Гари Невил? Франк Лампард? УейнРуни? Надали можем да твърдим, че някои от тях дотук успя дори мъничко да се доближи до ореола си на звезда и сред треньорите, с какъвто можеше да се похвали, докато беше състезател.

Но да се съсредоточим най-вече върху последния – Руни. Легендарният нападател на Манчестър Юнайтед получи новогодишен подарък във вид на уволнение от намиращия се на последно място в Чемпиъншип Плимут Аргайл. Това няма как да радва особено Руни, но от друга страна, макар да звучи цинично, той навярно е свикнал с подобен развой на събитията в треньорската си кариера. Защо пиша това ли? Защото Уейн беше уволнен от предишния си клуб – Бирмингам – на 2 януари 2024 година. Забележете – след само 15 мача начело на отбора, който тогава се намираше в крайно незадоволителна позиция. Сегашната раздяла с Плимут идва след „доста повече“ срещи – 25 като треньор на тима. И логично се появява въпросът – добър мениджър ли е Уейн Руни? Резултатите му очевидно показват, че не е. Но имаме ли достатъчно представителна извадка, с която да боравим, за да правим генерални изводи? Петнадесет мача начело на даден отбор? Това е период, след който обикновено уволнявят треньори в България, не в Англия.

И всъщност вниква ли се в концепция, виждания, идеи? Плимут е сред отборите с най-скромен бюджет в Чемпиъншип, респективно – с неособено дълга скамейка и качествени състезатели. Така че вероятно идеята да играеш с обърнати крила с отбор като Плимут няма как точно да се получи съвършено. Или най-малкото светкачивно. Но това прави ли Руни лош треньор? А и се създава парадокс. Хем резултатите са слаби, хем обаче клубовете доброволно назначават бившия голмайстор на „червените дяволи“ за техен наставник – т.е явно виждат потенциал у него в новото му амплоа. А и на Острова продължават да показват симпатии към него, което засилва парадокса. Дали заради по-екстравагатното му поведение, дали заради успехите му като играч, но той продължава да е харесван сред запалянковците на клубовете, в които работи. Неговият звезден статут няма как да се изпари все още, най-малкото защото дори младото поколение не го е забравило. Та двамата с Дейвид Бекъм вероятно бяха най-големите маркетингови, футболни продукти на Англия през новия век! И той някак се вписва в цялата картинка.

Феновете на Англия биха пяли името му във влака, докато пътуват за поредното гостуване из Европа, някак запазили в съзнанието си онзи играч с хъс, който показа на света, че ще стане голям футболист, още когато вкара онзи гол с екипа на Евертън в тийнейджърските си години.

“Запомнете това име“, както тогава каза коментаторът. И до ден днешен той продължава да иска да бъде част от футболната машина. Но по неговия си начин. И в Плимут знаят това, макар да трябва понякога да си затварят очите за не чак толкова професионални постъпки като караоке-изпълнения или среднощни снимки с фенове пред някой ресторант за бързо хранене.

Руни е харесван заради естественото си поведение, което толкова много се доближава до нравите и хобитата на британците. Пъбове, кавги, тук-там някоя безкрайно неразумна постъпка с прахосани по казината пари. Уейн сякаш отказва да се промени, което вероятно ще съхрани любовта на хората към него още дълги години. Виж, дали ще му помогне да се развие като мениджър е съвсем друга тема на разговор.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: