Милко и Любомира Казанови - първите баща и дъщеря в България, които печелят отличия от олимпийски игри

Милко Казанов е част от силното ни поколение каякари от 90-те години на миналия век. Запознава се с кану-каяка покрай по-големия си брат. Русенецът бързо прави впечатление на треньорите, влиза в националния отбор и на 22 дебютира на Олимпийски игри.

В Барселона през 1992-а завършва на 8-мо място в четворката каяк. 4 години по-късно в Атланта стартира в двойка с Адриан Душев. В сериите и полуфиналите на 1000 метра завършват трети. На финала българската лодка стартира тактически по-бавно и 250 метра преди края се движат на седмо място.

Оттук започва рейдът на българския тандем. Постепенно изпреварват лодка след лодка. На финала в битката за бронза успяват да изпреварят с незначителните 56 хилядни екипажа на Полша. Душев и Казанов успяват да вземат единственото отличие за българския отбор по кану-каяк от олимпийските игри. Милко Казанов посвещава медала на 3-месечната си Любомира.

След Атланта русенецът продължава и в състава на четворките. С квартета печели два сребърни и бронзов медал от европейско първенство.

Заминава за третите си олимпийски игри в Сидни, за да гребе и в двойка и в четворка – завършва пети на 1000 метра с Петър Мерков, Йордан Йорданов и Петар Сибинкич, в новосформирания тандем със Сибинкич са осми на 500 метра.

През 2002-а достига до най-големия си успех на световно първенство – бронз. На 34 години Милко Казанов участва за четвърти път на най-големия спортен форум в Атина. И остава много близо до медалите – четвърти в четворка с Иван Христов, Петър Мерков и Йордан Йорданов, само на 3 десети от бронза.

Според самия Казанов грешки на нашия екипаж ги оставя извън почетната стълбичка. Той се опитва отново да се класира за олимпийски игри и в Пекин 2008, но заедно с Мирослав Кирчев не успяват да вземат квота при двойките. След това се отказва, а малко по-късно става и треньор на националния отбор.

По това време дъщеря му Любомира вече уверено се занимава с гимнастика. Стъпва в залата на 4. Казва, че не е била най-талантливата, но е била упорита. Намира място като резерва в ансамбъла, който се готви за Игрите в Рио 2016.

Найната роля е сред най-тежките, защото трябва да е готова във всеки един момент да замести, която и да е друга гимнастичка. По спешност влиза в титулярния състав 3 месеца преди олимпийското участие. Фокусът е насочен към нея – как ще се справи в изграден отбор, който е световен шампион 2 години по-рано.

В бразилския град Казанова е безпогрешна и има сериозен принос за бронзовия медал на българския ансамбъл. Така 20 години по-късно в семейството й отново има олимпийски медалист. Милко и Любомира Казанови стават първите баща и дъщеря в България, които печелят отличия от най-големия спортен форум.

След отказването си в края на 2016 година става треньор. Водните спортове продължават да бъдат важна част от нейния живот, защото съпругът й Александър Александров е гребец – също участник на олимпийски игри.

Вижте материала от поредицата "Истории от Олимпийските игри" във видеото!