Начало
назад
Николай Митов: Тръгвам си от Хебър с чувство на изпълнен дълг
Вече бившият старши треньор на Хебър Пазарджик Николай Митов заяви, че си тръгва от тима с гордо вдигната глава и с чувство на изпълнен дълг.
Пред клубния сайт на пазарджишкия тим Митов допълни, че първото му желание е било да продължи договора си с Хебър и след 30 юни, но след така стеклите се обстоятелства ще трябва да продължи професионалния си път на друго място.
С напускането на Митов се отваря оперативен прозорец, така че неговият наследник да моделира по свой начин и вкус, както селекцията на тима, така и плана за лятна подготовка.
Николай Митов напуска Хебър след 3 години и 8 месеца начело на клуба от Пазарджик. През това време той вкара отбора най-напред от Трета във Втора лига, а след това и в елита на българския футбол, което го прави най-успешният треньор на клуба след началото на новото хилядолетие.
Емоционалното послание на Николай Митов без редакторска намеса:
Когато през есента на 2018-та година получих покана от Иван Папазов да стана треньор на Хебър една от мечтите ми бе да върна този отбор в групата на „майсторите”, защото през 1991 г. влязох там като футболист и знам как пазарджишката вярна и милееща за отбора публика жадуваше това да се случи отново. Първата и задължителна цел пред мен бе да вкараме тима в „Б” група, а след това да се задържим там и в последствие да станем незаобиколим фактор, с който всеки да се съобразява.
Когато изпълнихме и последното, по естествен начин нещата се случиха така че да стигнем до най-високото ниво – Първа лига. За всичко това ни бяха нужни 3 години. Благодаря на всички футболисти, които тренирах през това време, както и на колегите от спортно-техническия щаб. Благодаря на феновете ни за подкрепата през всичките тези месеци. Минахме през всякакви перипетии, но краят бе щастлив за всички ни, защото върнахме Хебър в елита след 21 години чакане. Благодаря на кмета Тодор Попов за моралната подкрепа и за финансовата издръжка на клуба от страна на Община Пазарджик, без която настоящия футболен проект не би станал факт. Накрая, но не на последно място изказвам благодарностите си на спортният директор и член на УС Иван Папазов, който ме покани да се върна в Пазарджик през 2018-та и докрай вярваше в моите сили и възможности.
В тази връзка само мога да кажа, че съм имал привилегията, която малцина колеги, особено в България са получавали – от страна на ръководството да работя в спокойна среда, с дългосрочен кредит на доверие, който не е бил ревизиран от една, две или три неуспешни срещи. Това е най-големият проблем на българските треньори. В дългосрочен план се видя, че това се отплаща с видими резултати.
