Обръщение на Патриарх Неофит за празника Петдесетница

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит направи обръщение към православните християни за Осма неделя след Пасха – Петдесетница.

Ето и цялото обръщение на патриарха:

ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

Празникът на светата спасителна Петдесетница изпълва сърцата ни с чиста и светла радост и ни въздига от преходността и суетата на земното към пълнотата на небесното и богочовешкото. Днес, когато цялата Божия Църква свидетелства за домостроителството на Светия Дух, идващ в този свят, за да подпечата всичко сторено от Христа Иисуса за нас и спасението ни, се докосваме до удивлението на първите Господни ученици и заедно с тях съпреживяваме откриването на мистичната реалност на Църквата. Тя е, която Господ съгради (Мат. 16:18), а Духът на Истината, Утешителят – утвърди, за да пребъде в нея вовеки (Иоан 14:16), е и продължава да бъде и до днес онова сакрално духовно пространство, в което протича истинският ни живот, който е живот във „вярата, надеждата и любовта“ (1 Сол. 5:8), живот на духа, живот в пълнотата на богообщението, водещ към богопознанието и вечността.

Светата Църква е щедър божествен дар за нас – дар на неизтощимата Божия любов към света и човечеството, духовен дом, основан върху непоклатимия камък на вярата, и прибежище за всяка търсеща Бога душа. Без Църквата Христова светът, в който живеем, би се потопил докрай в земното и преходното, в материалното и греховното, в сетивното и егоистичното. В Църквата на човека е предоставена възможността да се издигне високо над всичко това и тази възможност е реална, защото в нея никога не сме сами, а в общението на Светия Дух сме част от цялото творение, от всичко небесно и земно.

Нека ценим и свято да съхраняваме този дар, за да бъдем достойни за него и Господ да благоволи над нас, над нашия свят и над Своята Църква, която Той придоби с кръвта Си (Деян. 20:28). Да живеем с благодарност към Всемилостивия Бог, с ясно съзнание за светостта и единството на Църквата, независимо от човешките ни несъвършенства и разделенията, които за съжаление внасяме в нея. Да търсим това църковно единство и да работим с усърдие за него, защото единството на светата Христова Църква е единство и на човечеството, лично единение на всекиго от нас с Бога и светите ангели, с Пресветата Владичица Богородица и всички просияли в святост Божии угодници.

Живеем в свят на разделения и противоречия, на противопоставяне и конфликти – свят, който сякаш все повече забравя за Твореца и върви по свои пътища, които водят не към заповяданото ни от Бога и желано от Него богочовешко единство и вечен живот, а към все по-голяма безпомощност, безнадеждност и отчаяние, към богоборчество и все по-силно тържество на самолюбието и себеутвърждаването за сметка на другия. Свят, в който все повече отсъства любовта към Бога и към ближния – любовта, която е най-важното от Божия Завет с човечеството и която Христос ни завеща като белег за принадлежност към Него и светата Му Църква (Иоан 13:35).

В този свят ние, които изповядваме Христовото име и се стремим да живеем според Христовия Завет, сме призвани да бъдем верни свидетели на Възкресението и неуморни благовестители на Царството Божие. В нас и делата ни светът трябва да може да види и да почувства Божията любов, която никога не е спирала да се излива щедро над всички, и Божията светлина, която просвещава всички и която мракът не може да обземе (Иоан 1:4-5). Тогава и само тогава Светият Божи Дух неизменно ще ни дарува обновлението, от което се нуждаем, и Господ, както и в апостолските времена, всекидневно ще прибавя към Църквата такива, които ще се спасяват (Деян. 2:47).

Божията любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!

Честит и благословен празник!

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ