Остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро заема особено място в българската средновековна история. Свързан неразривно с цар Самуил, в края на X век островът се превръща в един от най-важните политически и духовни центрове на Първото българско царство.

• Гърция връща тленните останки на цар Самуил на България

След превземането на североизточните български земи и Велики Преслав от Византия Самуил премества центъра на съпротивата на югозапад. Остров Свети Ахил се оказва подходящо стратегическо убежище и там е укрепена царска резиденция. Така мястото постепенно придобива ролята на политически център на държавата.

Наред с укрепването на светската власт Самуил превръща острова и във важно духовно средище. След победата над византийския император Василий II при Траянови врата през 986 г. българският владетел превзема Лариса. Оттам са пренесени мощите на свети Ахил Лариски, почитан като покровител на Тесалия.

В чест на светеца на острова е изградена базиликата „Свети Ахил“, която по-късно се превръща и в място, свързано с погребенията на царското семейство.

Именно там през 1969 г. гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос открива три саркофага. В един от тях са намерени останки на мъж, погребан с богато облекло. На базата на археологически, исторически и антропологически данни изследователят свързва останките с цар Самуил.

След откриването им костите са отнесени за изследване в Солун. Десетилетия по-късно темата за тяхното предаване на България отново е във фокуса на общественото внимание.

Остров Свети Ахил остава едно от най-емблематичните места, свързани с управлението на цар Самуил – владетелят, превърнал района на Преспа в политически и духовен център на българската държава в един от най-трудните периоди от нейната средновековна история.