От двете страни на барикадата

Преди няколко дни правих едно интервю с Емил Кременлиев за рубриката на „Зала на славата“ (което ще може да гледате по БНТ 1 в неделя от 13:15 ч.), та в хода на разговора той разказваше как са го приели в ЦСКА в първите му мачове в Борисовата градина, имайки предвид че непосредствено преди да се озове на „Българска армия“ е част от Левски, в годините в които „сините“ доминират доста чувствително в нашето първенство. „Всички ме освиркваха“ – каза ми десният бек, част от Пеневата чета и отнова знаменито лято в Съединените Щати през 1994.

Подобни трансфери и решения не са лесни, не са и чести. Макар че в комерсиалния футбол вече всичко е възможно. Е, надали ще видите трансфер на даден играч директно от Ливърпул в Манчестър Юнайтед или на някоя звезда от Реал Мадрид в Барселона (не всеки е Луиш Фиго все пак), но особено на Острова се оказва, че някои клубове всъщност са си доста по-близки в бизнес-делата, отколкото привържениците им предполагат. Или пък желаят. Най-пресният пример е Нони Мадуеке, който смени „Стамфорд Бридж“ с „Емиратс“ и вече няма да носи синия екип на Челси, а червения на Арсенал. Разбираемо – доста от феновете на „артилеристите“ изразиха негодувание за похарчените пари, защото сумата от 52 милиона паунда им се стори прекалено солено за човек, идващ от друг лондонски клуб и далеч неможещ да се похвали чак със звезден статут.

Истината е, че сделките между Челси и Арсенал далеч не са футболен феномен, за който да се говори по пъбовете на Острова и да шуми дълго по медиите. Кепа Арисабалага вече също е част от „топчиите“, след като официално беше закупен от Челси за 5 милиона паунда. Съвсем скоро в миналото от югозападен към северен Лондон поеха още Кай Хаверц и Жоржиньо.

В ерата на Висшата лига общо 15 футболисти са защитавали цветовете и на двата отбора от английската столица, което показва, че примери има предостатъчно. И освен всичко друго подобен минилондонски шлем са постигали доста значими имена в историята на английското първенство от последните десетилетие: за Арсенал, и за Челси са играли Давид Луис, Ашли Коул, Сеск Фабрегас, Петър Чех, Оливие Жиру, Емануел Пти, Никола Анелка, Пиер-Емерик Обамеянг, Рахим Стърлинг, Уилям Галас, Уилян – все играчи, чиито имена са доста популярни и не се налага да се замислите, за да си спомните как изглежда даденият футболист или на какъв пост играе(ше) той.

Е, Арсенал и Челси може и да изглеждат като побратимени клубове, но дори те са много далеч от рекорда по отношение на два клуба, които са си „разменили“ най-много футболисти през годините. Този странен приз принадлежи на други два лондонски тима.

В епохата на Висшата лига и последните 33 години – забележете – 24 състезатели са играли и за Тотнъм, и за Фулъм. Само един футболист успява да стигне до 100 мача в шампионата и за двата тима – това е Саймън Дейвис, който отива при „шпорите“ от Питърбро през 2000 година. 121 мача по-късно уелското крило преминава в Евертън, а кариерата му приключва отново в столицата – във Фулъм, където има срещу името си 137 мача за 6 сезона.

Иначе сред друг по-познати имена, придвижили се по оста Тотнъм-Фулъм, можем да открием Клинт Демпси, Стед Малбранк, Дани Мърфи, Пол Кончески, Боби Замора, Луис Саха ... Димитър Бербатов. Българинът направи име в Англия с фланелката на Тотнъм и в легендарно партньорство с Роби Кийн, след което пое на север към Театъра на мечтите. След края на епопеята с Манчестър Юнайтед седемкратният победител в анкетатата „Футболист на годината“ у нас се присъедини към Фулъм.

На второ място в тази класация са Евертън и Астън Вила – 22-ма играчи са били част и от двата отбора в дадена фаза от кариерата. Но нека да направим справката още по-интересна. По отношение и на броя на головете Ливърпул и Астън Вила са тимовете, за които има най-много футболисти с попадения във Висшата лига – 15 души са реализирали и с двата екипа. Ако не се сещате за нито един от тях, то нека ви помогна - Филипе Коутиньо, Емил Хески, Патрик Бергер, Стан Колимор, Питър Крауч, Милан Барош, Джеймс Милнър, Кристиан Бентеке, Ойвин Леонхардсен, Роби Кийн, Джо Коул, Стюарт Даунинг, Дани Ингс, Стивън Уорнък и Дийн Саундърс.

А само един от изброените 15 може да се похвали с над 10 гола и за двата отбора във Висшата лига – вечният Джеймс Милнър, който бележи 12 пъти за Вила и 9 за Ливърпул в първенството.