От нашите пратеници в Украйна: Детство върху танк - 5-годишният Матвей, който рисува войната

Продължават сраженията в Донбас. Украинската армия съобщи, че е взривила два моста, за да спре напредването на руски сили край Белохоривка. Русия извърши ракетни удари снощи в Полтавска област. Няма жертви и ранени.

В Одеса обстановката е спокойна. В селата край Киев хората постепенно се опитват да възстановят живота си. Но последиците на конфликта личат навсякъде.

Нашите специални пратеници в Украйна Александър Марков, операторът Станислав Златев и видеотехникът Тодор Илиев посетиха село Плоске, което се намира на 50 км източно от столицата Киев. Там едно петгодишно момченце рисува в двора на местното училище, седнало върху унищожени руски танкове.

Матвей е на 5. Обича да рисува танкове и гранати, и боеприпаси. Всякаква военна техника. Прави го в задния двор на училището в с. Плоске, засегнато от войната.

Майка му му се кара, че сяда да рисува в тревата. Опасно е, защото може да има невзривени снаряди.

Цялата задна част на сградата на училището, където Матвей обича да рисува, е поразена.

Директорът Людмила Викторовна казва, че с държавна помощ скоро ще възстановят щетите заради 250-те деца, които учат тук от първи до 11-и клас.

Тук беше работилница, медицински пункт, музей (краеведски музей), много красив музей. Изгоряло е напълно. На втория етаж – спортна зала, кабинет на математиката и кабинет на информатиката. Тук учат 250 ученика от 1-ви до 11-и клас, разказва Людмила.

БНТ: Как се отрази случилото се върху децата?

Людмила Викторовна разказва през сълзи на очи.

Децата много са развълнувани, разтревожени. Загрижени са за съдбата на училището, за селото, за държавата. Сега сме на дистанционно обучение, но децата често идват към училището, и родителите идват. Предлагат помощ в разчистването – тук беше грозно, руснаците, в тази част на сградата която остана неповредена, откраднаха всичката техника, откраднаха техника която вкъщи не е необходима, която е само за училище.

По цъфналите дървета на една от училищните алеи наоколо има гумени чаркове от унищожените танкове.

На 21 март руската армия влезе в селото, обстреляха веднага селото, изгориха къщи, повредиха къщи, от осколки бяха ранени хора, разказва Людмила.

БНТ: Вярвахте ли, че ще доживеете да видите война?

Аз никога не вярвах че в 21 век може да има такива ужаси. Аз никога не мислих, че руският народ, смятан за братски народ, един от най-близките народи заедно с белоруския народ.

Домът на Вера също е засегнат от войната.

10 години живот положен е тук, всичкото сами със своите ръце го строихме… Това е ужасно, съсипаха целия живот... Там съседа го застреляха, разказва Вера.

БНТ: Защо го застреляха?

Защото беше АТО-вец (ветеран на антитерористична операция). На улицата го застреляха. Той тук живееше, беше АТО-вец, застреляха го, дори не даваха тялото му да приберем. За десетте дена, които бяха тук – 13 човека застреляха в нашето село.

Съседът на Вера, казва тя, бил убит от осколка от снаряд, докато се опитвал да се скрие в мазето. Руските войници останали в дома й едно денонощие.

БТР-ът стоеше отпред, а танкът – в двора. БТР-а нашите украински войски го унищожиха, а танка... Ние бяхме като жив щит, те се криеха зад нас.

Вера казва, че е разговаряла с руските войници.

Те търсят тук неонацисти, фашисти, бази на НАТО. Аз им говоря – имам в гардероба натовска база. Те и в гардероба ми се ровиха – търсеха базата на НАТО. Абсурд! Слушаш тези хора и се чудиш.

Към училището и малката градинка пред блока й гледа Наталия Андреевна.

Седяхме в бомбоубежището, седяхме без светлина, нямаше нищо. Нашето кметство ни донасяше хляб, вода, – грижеха се за нас. Руснаците бяха тук, много лошо оставиха след себе си, най-голямата мъка…

Наталия си спомня дните след 21-и март.

Тук стояха танкове. Не внимаваха за нищо. Там има изгорени къщи изгорени, и там изгорени къщи. Стреляха…

БНТ: Вярвахте ли, че ще видите война?

Не, разбира се, че не! Кой ти е чакал войната? Господи, при нас всичко беше добро, така добро беше. Ние имахме всичко, всичко имахме. Хубаво ни беше, никой не я чакаше. Те ни нападнаха, защо?

БНТ: Защо започна войната, как мислите, какво е вашето мнение?

Руснаците така поискаха. Путин, Путин поиска.

БНТ: Как мислите, какво те искат от украинците?

Не знаем какво искат. Ние искаме мир, а те – аз не знам какво искат те. Те сами не знаят какво искат.

Марина Попова преподава в университет, в който има строителен факултет. Опитва се да намери малка позитивна страна на всичко, което се случва.

Имаме факултет по архитектура и децата казват, че след това всичкото, което сега се намира Украйна всичката - и изток, и центъра на Украйна, и сега юг на Украйна, децата ще могат да си намерят работа, ще могат да работят в Украйна, ще реставрират тези сгради, които са съборени.

Александър е увеличил производството на селскостопанска продукция, за да я раздаде на военни и хора от съседни области.

Докато екипът ни снима, някъде прогърмява взрив. Поредният разминиран район от селото.