Правото на здравословен климат вече е основно човешко право

Април e, но се усеща като юли. Още през март лятото се опитваше да измести пролетта. Повече от 10 месеца температурните рекорди у нас и по света се чупят като парченца напукана тиня от дъното на пресъхнал водоем. Горещините убедиха и най-големите скептици, че на Земята климатът се променя. Все по-бързо. И необратимо. Климатичните промени не само заличават пейзажи, но създават природни аномалии и отнемат човешки животи. Дори и в уж умерените ширини на Европа всяко лято десетки хиляди хора умират заради горещото време.

"Първото най-горещо лято беше през 2003 година. Тогава заради горещините в Европа починаха около 70 000 души. Повечето бяха възрастни жени", заяви Розмари Видлер-Велти, съпредседател на асоциация "Възрастни дами за опазване на климата".

Розмари Видлер-Велти, съпредседател на "Възрастни дами за опазване на климата". Асоциация на швейцарски дами, която промени правната история. Извоюва правото на здравословен климат. Делото се гледаше в Страсбург, в най-висшия съдебен орган в Европа, защитаващ правата на човека.

"Много сме горди, че ние възрастните хора, за първи път повдигнахме в съда въпроса за климата и основните права. Съдът призна като основно човешко право, правото на здравословен климат. Сега Швейцария трябва да направи това, което не е направила досега, което означава да предприеме амбициозни мерки за защита на нашето здраве и да защити бъдещето ни", каза Анне Марер, съпредседател на асоциация "Възрастни дами за опазване на климата".

Повечето са около 70-годишни. Най-младите членове на Асоциацията са на 65. Казват, че не могат да стоят в креслата си и да плетат, докато климатичните промени отнемат бъдещето на Земята. Вярват, че могат да са полезни, защото имат волята и знанията да се включат активно в борбата за овладяване на изменението на климата.

"Желанието за живот е било това, което е задвижило целия процес. Това е ядрото, желанието да живееш в много по-добра среда. И не просто чисто егоистично да гледаш само за себе си, дали и колко дълго ще живееш. Но както казват и те самите повечето от тях са майки и баби, те мислят за следващите поколения", обясни Балин Балинов от "Гринпийс България".

Битката на швейцарките започва преди 9 години. Вдъхновението им идва от Грийнпийс. В началото са около 150 възрастни дами. Днес членовете на Асоциацията вече надхвърлят 2500.

"Грийнпийс изготви основата на правното становище. След това се свързахме с група възрастни жени и им предложихме да поемат случая, защото като организация Грийнпийс не може да предприема правни действия. Когато се включиха достатъчно възрастни жени, те основаха асоциация и оттогава са независими. Асоциацията има борд, в който Грийнпийс няма място. Бордът взема решенията самостоятелно", разказа Георг Клинглер, климатичен експерт от "Гринпийс".

За възрастните дами започват години на стриктно събиране на данни, доказващи връзката между климатичните промени и смъртните случаи, медицински епикризи, съдебни битки, които продължават с години. Жените от Асоциацията, обаче, не искат обезщетения. Настояват швейцарските власти да променят климатичната си политика. Съдът в Швейцария, отхвърля иска им. Това не ги отказва. Борбата им продължава на по-високо ниво - в Европейския съд по правата на човека. Там завеждат делото през 2018 година. Съдебната сага продължава четири години - до 9 април.

"Европейският съд по правата на човека установи, че опазването на климата е човешко право. С това решение съдът изяснява, че Швейцария е длъжна да защитава възрастните граждани от отрицателните ефекти на глобалното затопляне върху живота и здравето им. И съдът пояснява, че Швейцария е нарушила това задължение, като е определила неправилно своите цели за климата. По-специално, Швейцария трябва да определи бюджет за въглеродния диоксид", каза Корделия Бар, адвокат на ищците.

През юни миналата година швейцарците одобриха на референдум до 2050 година страната им да стане въглеродно неутрална. Три години по-рано, обаче, беше отхвърлен конкретен план с мерки за намаляване на въглеродните емисии.

"Управляващите политици в Швейцария в момента са заети да се спасяват, да спасяват своя имидж, своя образ пред обществото. Съпротивата е много сериозна. Това, че в нашето общество Швейцария е известна като много подредена държава, като държава на правилата, като държава, която много приобщава хората при вземане на най-сериозни дори решения за развитието на обществото, чрез много на брой референдуми. В момента, хората, които управляват държавата се опитват да приложат някакви методи да се справят с тази кризисна ситуация, защото в момента, реално те са обвинени, те получават присъда, че не са се справили", подчерта Балин Балинов.

Правен удар по една от най-богатите държави в света. Държава, давана за пример с мерките си за опазване на околната среда.

"Да, Швейцария е доста богата страна с природни ресурси, с ноу-хау, университети и процъфтяваща икономика. Ако Швейцария не може да постигне целите си за намаляване на парниковите газове, то тогава кой ще може? Фактът, че Швейцария е осъдена, е отличен символ държавите, които имат средства да направят преход още сега. Те трябва да го направят", каза Рафаел Махайм, адвокат на асоциация "Възрастни дами за опазване на климата".

Ако не се сложи край на климатичното бездействие на държавите, черната тенденция от последните години заплашва със зловещо продължение. В Съда швейцарските дами успяха да докажат, че ако не съществуваше климатична криза, 60% от смъртните случаи заради горещините щяха да бъдат предотвратени.

В момента решението на Съда касае само правителството, тези, които вземат климатичните и енергийни решения в Швейцария. Ако искаме да настъпят промени в други държави, граждани от тези държави трябва да направят нещо подобно, трябва да решат да заведат такова дело. Нека първо да опитат пред инстанциите в собствената си държава, за да се види каква ще бъде реакцията и ако няма такава или искът им просто бъде отхвърлен като незначителен, нека се обърнат към Европейския съд по правата на човека", допълни Балин Балинов.

Съдът в Страсбург, обаче, отхвърли други два емблематични иска заради климатично бездействие. Единият беше срещу Франция, заведен през 2019 г. от тогавашния кмет на Гранд-Синт - град край Северно море, заплашен да бъде погълнат от вълните.

"С делото на швейцарските дами се отварят врати за други жалби, свързани с нарушените права и климатичната справедливост. И това е изключително важно", заяви Дамиен Карем, бивш кмет на Гранд-Синт.

Другият иск беше на шестима млади португалци, заведен срещу 32 европейски страни след унищожителните пожари в страната им през 2017 г.

"Наистина се надявах, че ще спечелим срещу всички страни, така че съм разочарована, че не успяхме. Но най-важното е, че по делото на швейцарките Съдът се произнесе, че правителствата трябва да намалят още вредните емисии, за да защитят хората. Така че тяхната победа е победа и за нас. Това е победа за всички", каза София Оливейра, екозащитник от Португалия.

"И тук идва силата на това решение. Когато имаме правен прецедент е много вероятно, ако бъдат приложени същите аргументи, решението да бъде отново в полза на гражданите, които съдят собствената си държава. Това, което очакваме оттук нататък е, ако има граждани и на друга държава, дали ще бъде Унгария, дали ще бъде Германия, или ще бъде България, ако те следват тези стъпки, по всяка вероятност ще получат същото решение и Европейският съд ще отсъди, че съответното правителство не прави достатъчно, за да защити живота на хората, който е застрашен заради промените в климата", обясни Балин Балинов.

Докато швейцарските възрастни жени водят дългогодишни съдебни битки, в Европа от горещините умират над 630 000 души. Умират и някои от членовете на Асоциацията им. Това, обаче, ги кара да се борят за каузата си още по-убедено и настървено.

"Фактът, че на моята възраст мога да работя за такава кауза и мога да направя нещо, което да окаже влияние в Европа или дори в световен мащаб - това наистина е удовлетворяващо, тъй като се надяваме, че други страни ще последват примера ни", каза още Розмари Видлер-Велти.

- БНТ: Колко далече е България от Швейцария?

- Балин Балинов: Ще ви дам пример за едно движение в Девня - то се нарича "Дишай, Девня" и то отново се заражда от желанието на няколко жени. От самото начало, в ядрото на това движение, заради огромното замърсяване в града, са няколко жени, които дават от своето свободно време, от знанията, които имат. Те работят най-различни неща, имат най-различни компетенции, но събрани заедно, те действат заедно. Четат безкрайно тежка за четене литература, обжалват всякакви инвестиционни предложения, които искат да докарат още и още замърсяващи бизнеси в техния град и работят за това да останат там, където искат да остареят. И да живеят в много по-добра среда. Общностни групи в България има достатъчно, те имат своите каузи".

Разлики, разбира се, има - в обществените, в политическите, а и в правните нагласи.

"Тук говорим за Асоциация на възрастните хора, говорим за жени над 64 години. Средната възраст на жените е над 73 години. В България това, което чуваме, особено напоследък, е един разговор за възрастните хора, който започва и приключва само с надбавки за празниците. За пенсионерите, за хората на възраст в България се говори само, когато става дума за пенсии. За нищо друго. Възрастните хора заслужават живот, който не се обвързва само с размера на техните пенсии. Те заслужават да живеят в една много по-здравословна среда", допълни Балин Балинов.

Статистически след 10 години част от швейцарските дами от асоциацията може би няма да са живи. Едва ли възрастните жени ще дочакат времената, в които да се радват на живота, за който са се борили в съда. Но днес те са щастливи с постигнатото. Те завещават на по-младите поколения извоюваното право на здравословен климат. И очакват хората по света да са активни поне колкото тях.

Автори: Биляна Бонева, Милен Атанасов

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News