Ръководство, играчи и фенове на Левски поднесоха венци на паметника на Гунди

Отборът на Левски отбеляза 78-та годишнина от рождението на най-голямата легенда в своята история Георги Аспарухов-Гунди. На церемонията през сектор А на "Герена" присъстваха собственикът на "сините" Наско Сираков и наставникът на първия тим Славиша Стоянович, който дълго време се бори с коронавирус, предаде репортер на БГНЕС.

Венци и цветя на бюст-паметника на Гунди поднесоха още играчите и служителите на Левски, както и фенове на тима. Въпреки многото въпроси около финансовото състояние и бъдещето на клуба, Сираков не говори пред медиите, след като преди няколко дни в съобщение, публикувано на официалния сайт на "сините", заяви, че професионалният лиценз на тима е застрашен, но се очаква скоро да бъде подписан договор с мощен спонсор, който да инвестира сериозно в клуба. За Стоянович това бе първа публична изява от 30 март насам, когато бе диагностициран с COVID-19.

БГНЕС припомня, че на днешната дата 4 май преди 78 години е роден Георги Аспарухов-Гунди, считан за един от най-добрите играчи в историята на българския футбол. Легендарният нападател загива трагично в катастрофа край Витиня на 30 юни 1971 г.

За националния отбор на България Гунди има 50 мача и 19 гола. През декември 1968 година той отбелязва знаменит гол срещу тогавашния световен шампион Англия насред "Уембли" (http://www.youtube.com/watch?v=FOrTCH8NUO4). Георги Аспарухов, бивш нападател на Левски и Ботев, участник на три Световни първенства, през 1999 г., бе обявен за "Футболист на ХХ век на България".

Милиони имаха щастието да бъдат преки свидетели на невероятния му талант. За останалите той е причудлив герой от приказка. Приказка без край. България имаше нужда от идоли и съдбата сякаш разбра това. Изпрати Гунди, за да носи радост на хората, и той навлезе в техния бит със скоростта на комета. Животът му бе кратък, но огнен като факла, в каквато го превърна и нелепо ранната му смърт.

Роди се и игра във време, когато по улиците и махленските поляни буквално гъмжеше от самородни таланти, кой от кого по-ярък и по-впечатляващ. Но в крайна сметка той седна на трона, и то не защото сам го желаеше, а защото хората искаха да го видят там. Запалянковците оцениха личността, която ги даряваше с наслада и емоции и която в най-висока степен сродяваше простата народна игра с изкуството.

Правеше го с благородната осанка на аристократ - с чар, с елегантност, с изтънченост дори! Брилянтната техника, пасовете, ударите, близката до съвършенство игра с глава, комбинативността, физическата мощ... Всички тези качества остават незабравими.