Ружди Ружди отбеляза, че се чувства горд от това, че отново е чул химна на България. Само преди няколко дни българинът триумфира с титлата в тласкането на гюле от параолимпийските игри в Париж. Той бе над всички в категория Ф55.
На прибиране на родна земя той сподели, че този медал тежи повече от другите. Ружди допълни, че го е било страх да заяви, че отива за медал на тръгване към френската столица.
"Да, наистина този медал повече тежи от другите, защото минаха години и все по-трудно става да се спечелят медали, особено златен. Много е трудно да стоиш на едно ниво през толкова много години, контузии, проблеми, но съм щастлив и се радвам, че отново успях да се кача на върха, спечелих златен медал, Много съм горд, че отново чух химна на България в най-силното състезание“, започна параолимпиецът.
"Бях подготвен много силно, исках да спечеля, но беше ме страх да кажа, че отивам за медал, защото при нас всичко се случва. Отидох, борих се до последно и наистина имаше резултат. Това трябва да се изживее, да се усеща, много силна емоция, направо се развълнувах, все едно за първи път спечелих златен медал, неописуемо е. Имам подкрепа от приятели, роднини, родители. Искам да благодаря и на моя треньор, защото без него нямаше как да успея. С него почнах от началото да спортувам, когато не знаех за какво става въпрос. Каза ми, че трябва да го слушам и ще ме направи световен шампион и рекордьор, и така стана“, добави той.
Българският параатлет триумфира и на Игрите в Рио де Жанейро през 2016 година, а през 2021 г. стигна до среброто в Токио. На българска земя олимпиецът заяви, че иска да продължи да се състезава, тъй като има мечти за сбъдване.
"Много проблеми имах, 2019 на световното първенство участвах с много голяма рана, с 38 градуса температура, спечелих на косъм и когато се върнах, трябваше да ми се направи животоспасяваща операция, защото кръвта се тровеше. Искам да продължавам още, докато имам сили. Искам да се представям още по-добре, защото усещам, че мога да направя по-добри резултати. Винаги има мечти за сбъдване, аз ги гоня и полека-лека се сбъдват. Най-важно е да не се отказват, да се борят до последно, не всеки може да участва на такива големи първенства, но трябва да се борят докрай и да слушат треньорите си. Мисля, че нямаше да се състезавам, ако не бях с увреждания“, подчерта Ружди.
Чуй новините
Подкаст
