Социалната дистанция в Норвегия - на един тролски нос разстояние

Скандинавската митология отдавна им е отредила мястото на чудовища, но съвременните приказки придават на троловете човешки черти.

Тази загадъчност, която свързва различните светове, намира място и в нашия свят. Норвежците са съумели да превърнат носа на Стария трол в мерило за дистанцията, която ще ни предпази от коронавируса.

Приключенията на тези създания са като пътуване във времето, което преобръща представите. В края остава загадъчност, която свързва с магически портал световете, които троловете обитават. В по-стария са лоши, в по-новия – добри.

Крият се далече от човешките очи. В тъмните и влажни гори на Север. Нощта е техният приятел, а дневната светлина ги плаши.

Вярват, че ще ги превърне в камъни. И в моето съзнание троловете са били на онова място, отредено им от Скандинавската митология. Това беше и причината да тръгна подир тях. Може би, за да ги опозная по-добре.

Срещнах ги за първи път край "Бриген" – музей на открито във втория по големина град в Норвегия. Част от културното наследство на ЮНЕСКО.

В магазина за сувенири митичните същества бяха много и имаха специално място. Дори бяха създали приказки за тях на различни езици.

"Как така тези лоши същества ще накарат някой да ги хареса", беше въпросът, който си зададох. Купих една от книжките, а в нея открих ценности, които в нашия фолклор не са толкова на преден план.

Докато ние търсим съкровището, златната ябълка, момата и се сражаваме с хали, тролчетата търсят светлина и са готови да се превърнат в камъни в името на приятелите, които са срещнали по този път. Така разбират, че хилядолетното предсказание, което ги кара да се крият от Слънцето, не се сбъдва – приятелите ги водят към светлината и ги спасяват от този страх.

Връх Флойен е едно от местата, които троловете обитават. Извисява се над Берген, откъдето се открива панорама към града. Стъпала или трамвай. Всеки сам избира начина да го изкачи. И при давата на върха те посреща Старият усмихнат трол.

Там гората са другите му приятели. Имат си специално място за игри. Млади, стари, без очи и дори такива, които от години са заровили сърцата си в земята. Докато ги наблюдаваш и откриваш човешки качества, неусетно усещаш как скандинавските чудовища от влажните гори се превръщат в любими герои.