Начало
назад
Уилям Флахърти – символ на живота и олимпийския дух
В онзи злощастен ден сърцето на Ан Флахърти е разбито. Лекарите дават на 3-годишното ѝ момченце само 10% шанс да оцелее.
Уилям е щастливо и жизнерадостно дете, като всички останали. Онова, което го отличава, е болестта. Тежката диагноза е хемофагоцитна лимфохистиоцитоза. Рядко заболяване, при което органите на тялото са атакувани от имунната система.
„Изгубихме бройката на кръвопреливанията на 20-ия път. Зададох въпрос на лекаря колко е болен от 1 до 10? Каза ми 9.5. Стаята утихна. Съпругът ми и аз седнахме на столовете си“, спомня си Ан Флахърти.
14 години по-късно Уилям Флахърти върви по стъпки на своя по-голям брат Чарлс Флахърти. Двамата имат невероятна връзка. Те не само са били знаменосци на зимни олимпийски игри, състезавайки се в един спорт, но и Уилям е отчасти Чарлс. Да, двамата са едно.
Вижте тази публикация в Instagram.
В навечерието на Нова година на 2007 г. семейството е в Бостън на гости при роднини. По време на полета към дома пенсионирана медицинска сестра забелязва жълтия цвят в очите на 3-годишното момче. Когато се прибират у дома в Синсинати, те отвеждат Уилям в спешното отделение.
Следващият път, когато Чарлс ще види по-малкия си брат е 3 месеца по-късно, докато ги подготвят за животоспасяваща операция.
Вчера онова 3-годишно момче, вече пораснал доста, взе участие в гигантския слалом на Олимпийските игри в Пекин, като състезател на Пуерто Рико. Той вече е спечелил, може би не на пистата, но битката за живота.
През 2018 година в Пьонгчанг по-големият от двамата братя стана първият представител на тази страна на зимни олимпийски игри след 20-годишно отсъствие. Пуерто Рико е популярна дестинация с топлия си климат и слънчеви плажове, но не и с алпийските си скиори. 17-годишният Уилям развя знамето на церемонията по откриването в Пекин, точно както го направи батко му в Пьонгчанг.
[HILO]
— Los Juegos Olímpicos (@juegosolimpicos) February 13, 2022
Cuando tenía 3 años, William Flaherty superó un transplante de médula ósea de su hermano Charles, que compitió en #PyeongChang2018.
Hoy, y después de años de lucha, el esquiador puertorriqueño debutará en #Beijing2022.
Conozcamos la historia de William, un luchador. pic.twitter.com/sk3TBGdeKR
Като малко момче в Синсинати Уилям е диагностициран с животозастрашаващото заболяване. Спасява го трансплантацията на костен мозък, благодарение на неговия брат Чарлс, който тогава е едва на 7. Операцията е успешна, а 10 дни по-късно Уилям е изписан от болницата.
„Бях толкова малък, че имам късмета да не си спомням много от лошите неща. Слава Богу, че съм го преживял“, споделя Уилям.
Следва химиотерапия преди да подаде отново ръка на своя брат, за да продължат заедно в любимото семейно занимание – алпийските ски. Спортът помага на малкото момче да се възстанови, укрепвайки костите му.
На следващата година семейството се премества от САЩ в Пуерто Рико. За да продължат с този спорт, любим и на бащата Денис, те използват ваканциите си, за да пътуват до Колорадо, където могат да карат ски.
През 2013 година по-големият брат Чарлс започва да се занимава професионално със ските. Семейството наема известния треньор Сара Радамус, майка на Ривър Радамус, която започва да работи с момчето.
Семейство Флахърти се сблъсква с нова трагедия. Бащата Денис умира внезапно само 7 месеца след Олимпийските игри в Пьонгчанг през 2018 година.
„Много съм благодарна, че Денис успя да види Чарлс на Игрите. Това беше върхът в живота му“, разказва майката Ан.
Чарлс имаше планове също да участва в Пекин, но в последствие избра вместо това да се съсредоточи върху своя стаж в компанията Space X, докато учи, за да стане инженер, посветен на космическите технологии.
Вижте тази публикация в Instagram.
Препятствията пред Уилям ще продължат съвсем скоро. Майка му разкри, че той се нуждае от нова операция. Този път на лявата скула, тъй като е била отслабена като остатъчен ефект от химиотерапията в детството му.
Ако направят операцията, състезателната му кариера ще бъде прекъсната. И край с олимпийската мечта. Затова решават да изчакат.
„Той търпи болката, скрива я от мен, защото знае, че му е нужна операция. Надявам се моите синове да разберат колко много се гордея с тях“, добавя майката.
Да, онова момче, което оцеля преди 14 години се спусна вчера наред с най-добрите в гигантския слалом. Баща му не успя да се порадва на този миг, но със сигурност семейство Флахърти ще продължи да сбъдва мечтите на таткото.
А младият олимпиец Уилям Флахърти има философия за живота: „В края на тунела има светлина. Поставяйте усмивките на лицето си и очаквайте с нетърпение бъдещето и онова, което ви очаква.“
Още Новини
