Върнете ме обратно в началото на века, част 1

Франк Лампард е навън и си бъбри със стари приятели, като разговорът неизменно води към миналото и как футболът се е променил. Така започва разказът на Оливър Кей в един прекрасен материал за The Athletic.

Помните Франк Лампард – един от най-значимите играчи във Висшата лига, чиято възраст вече е 46 години и никак не е странно, че все по-често се връща към спомените си и се тюхка, че остарява. Кой не го прави?! Халфът споделя, че приятелите му вече твърдят, че футболът е „станал по-скучен“. Причината? Тактическата дисциплина пречи, защото убива импровизацията. Играчите вече не са чак толкова талантиливи и изобретателни като преди. И вероятно имат право, макар и двете твърдения да са прекалено субективни и трудно да могат да бъдат доказани с емпирични доказателства. Макар че ще опитаме в следващите редове.

Споменахме Лампард. Та от средата на 90-те до около края на първото десетилетие на новия век в английското първенство можеха да се видят фигури като Тиери Анри, Кристиано Роналдо, Дидие Дрогба, същински воин в средата на терена като Рой Кийн, или Патрик Виера, или Стивън Джерард, мениджърски гиганти като сър Алекс Фъргюсън, сър Боби Робсън, Арсен Венгер, Жозе Моуриньо. Сякаш това бяха златните години. Сигурно последното изречение често излиза от устата на приятелите на Лампард, докато стоят спокойно в някой пъб и милеят за вече отминалите шампионати. Самият Франк обаче далеч не е толкова критичен. Той се опари няколко пъти като мениджър във Висшата лига и отлично знае, че играта се развива светкавично и носталгията няма как да замъгли трезвата преценка. Казва, че в момента подготовката за един двубой дори само на вратарите не може да се сравнява с всичко отпреди 10 години, какво остава за още по-назад във времето. Просто професионализмът и технологиите завладявят все повече играта.

„Родри получава топката в собственото си поле и играе с нея в зони, в които аз самият никога не исках да бъда“ – казва Лампард, добавяйки донякъде с ирония: „ ... при нас си беше по-просто. Чех я риташе към Дидие (Дрогба), който я сваляше и ние просто трябваше да вземем втората топка.“

Лампард вероятно има право. Защото всяко поколение много обича да омаловажава постигнатото от следващото. И понеже тук говорим само за футбол (а това твърдение е напълно вярно и за живота), само давам пример, че в Англия за вече споменатите Виера и Кийн се е говорило, че няма да изкарат и 5 минути на терена срещу „чудовища“ в центъра като Томи Смит, Рон Харис или Норман Хънтър, вилняли през 70-те. Други казват, че златната епоха на Висшата лига е била така наречената Barclays era между 2004 и 2016, когато се взе решение, че брандът е станал толкова могъщ и популярен по света, че няма нужда от чак такъв спонсор, чието име да ползва и шампионатът. Разпростира се от пристигането на Моуриньо в Челси и края на ерата на Непобедимите в Арсенал, през епохата на Големите 4, та чак до шокирашата титла на Лестър Сити току преди идването на Хосеп Гуардиола в Манчестър. Може би остаряваме. А може би играта наистина се променя.

Фил Невил си спомня за един от най-завързаните мачове между неговия Манчестър Юнайтед и Арсенал в миналото. Тогава двамата с брат му Гари получават жълти картони още през първата част за фаулове срещу Хосе Антонио Рейес. Невил споделя, че е трябвало доста по-рано да получат въпросните предупреждения и играта наистина е загубила малко от мъжкия си характер.

„Днес се дават червени картони за ситуации, за които съдиите дори нямаше да отсъдят нарушение по наше време.“

Въпросният мач става известен и заради инцидента с парче пица, което друг испанец от Арсенал – Сеск Фабрегас хвърля по мениджъра на „червените дяволи“ сър Алекс Фъргюсън.

„Ако това се беше случило днес, социалните мрежи щяха да полудеят, сигурно дори в парламента щеше да се обсъжда какво унижение е претърпяла джентълменстката игра“, разпалено говори Невил.

Ако питате защо тези фаулове във въпросния мач са били направени чак с такава честота, Фил пише в автобиографията си, че просто са за „сплашване на съперника“.

За край на първата част на този разказ ви предоставям ретроспекция на случилото се в мача между Арсенал и Юнайтед от 2004 година, забравете за секунда за парчето пица. Начало, Виера греши с паса, Кристиано Роналдо се подхлъзва и губи топката, бекът на „топчиите“ Лаурен изпраща топката право на главата на бранителя на Юнайтед Микел Силвестър, грешка на Пол Скоулс при опит да комбинира с Роналдо, който е притиснат неособено дружелюбно от Ашли Коул. Само да кажа – това се случва в първите ... 37 секунди на мача. Следват 4 нарушения в първите 6 минути, Гари Невил прави 3 фаула само срещу Рейес до почивката, а Ван Нистелрой изритва жестоко Коул, което на всичкото отгоре остава незабелязано от главния арбитър Майк Райли, макар впоследствие нападателят да получава наказание. За цялата среща има 44 нарушения. Но някак това не бива да прави впечатление. Откакто Opta прави подробните си статистики от сезон 2003/2004 е имало само 13 мача във Висшата лига, в които е имало поне 46 нарушения. И всеки един от тези 13 е между 2003 и 2007. При все, че тогава фауловете не се отсъждаха за по-леки действия като сега.

Може би пък точно това липсва на приятелите на Франк Лампард.

'Seriously, take me back to the early 2000s.'

The past few months have brought waves of nostalgia for a previous era in English football.

But was it really a golden age?@OliverKay on the perils of comparing Premier League eras

— The Athletic | Football (@TheAthleticFC) November 13, 2024

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: