За да не погребем българския футбол

Какъв е смисълът на футбола? За какво се прави той? Да, най-популярният спорт в света отдавна се е превърнал в бизнес. Неоспорим факт. В световен мащаб той носи приходи, които не можем и да си представим.

В България е малко по-различно, тъй като тук печалбите са в далеч по-различни параметри, а понякога дори и рядко срещани. Така или иначе обаче всички може да се обединим около едно - футболът е за феновете. И това наистина е така, не е просто клише. Нали в крайна сметка феновете са тези, които носят приходите! С купуването на билети, с плащането на абонаменти за телевизионното излъчване, с клубни артикули, с използването на различни услуги из стадионите и т.н.Кога обаче ще си зададем реално въпроса дали в България футболът е за привържениците? Но не да го зададем на гостите в телевизионните студия. Не да обсъждаме проблема на маса или пред блока, тогава, когато всички разбираме от футбол. Не да си го зададат привържениците, докато гледат срещите на любимия си отбор. Кога ще си го зададат футболните клубове в страната?

Да, има положителните примери, но генерално това е огромен проблем. А как стигнахме до извода, че у нас футболът не е за феновете? Какво обича най-много един привърженик? Обича отборът му да побеждава, обича и да гледа голове. Но най-много от всичко обича да види как младо българско момче от школата на любимия му клуб бележи попадение и го празнува с искрен плам в очите. Още повече, ако попадението е красиво, както тези дни това направи Николай Златев от Черно море срещу Лудогорец.

В българските клубове обаче търпеливото, постепенно и стратегическо налагане на таланти отдавна е измислица и мечта. И проблемът не е на един конкретен отбор, както и да се казва той. Проблемът е генерален.

Треньорите казват, че младите българи не са добре подготвени. Може би щяха да бъдат, ако системата ги подготвяше по-добре. Наставниците казват и че чужденците са готови да свършат повече работа за по-малко пари. Младите българи пък казват, че дори не получават шанс за изява. Че търпението на треньори и привърженици към легионерите е доста по-дълготрайно.

Съвсем скоро по тази тема се изказа националният селекционер Илиан Илиев по адрес на Николай Златев: „Ники не успя да спре две топки и някои от нашите фенове започнаха “защо не е спрял?”.

Търпеливи сме към чужденците, а най-нетърпеливи - към нашите деца, в случая Ники. Когато вкара в 43-ата минута, е най-големият“. Досега говорихме за проблема. Всички го знаем, всички говорим за него. А какво е решението?

Да, наистина Българският футболен съюз може да вземе решения и да въведе правила, които да задължат клубовете в страната да използват повече млади българи на терена. Но това ли наистина е пътят? Не е ли по-важно самите клубове да повярват в българчетата? Заедно! Да инвестират в треньорите им, терените им, бъдещето им... Само тогава отново може да имаме силен национален отбор. Вероятно няма да сме 4-ти в света, но поне феновете ще изпитват по-често любимия си момент – да гледа как младо момче бележи за клуба на сърцето си!

Няма да стане бързо. Процесът е дълъг и дори мъчителен. Колкото по-скоро обаче бъде започнат,
толкова по-бързо ще има положителен резултат. А после може да се наредят и другите елементи
във футбола ни...