Забравените българи, които няма да откриете в учебниците

Може би не знаете имената на всички от тях. А може и да знаете повече отколкото ще прочетете в тази статия. В ден като днешния обаче имената им заслужават да бъдат прочетени, а делата им – препрочетени.

Димитър Пасков

В деня на погребението му на гроба му има море от кокичета. Това е сериозно, но ужасно начало за разказа на живота, на който и да е човек. Димитър Пасков обаче е от българите, за които това не би имало значение, защото в живота си той е направил нещо твърде значимо, за да бъде опетнено от някакви си думи. Той е човекът, открил лекарство срещу детския паралич в едно блатно кокиче. Ако през 50-те години главното лекарство срещу тази болест се наричала „чудо“, след откритието на Димитър Пасков чудото си има име – нивалин от блатно кокиче. От българско блатно кокиче.

Марин Върбанов – Ван Ман

Мустакат балканец със странно име. Вероятно това е първото впечатление за Марин Върбанов- Ван Ман. Ван Ман е просто китайското му име. Означава „Десет хиляди години“. Защо чак Китай? Защото там го отвежда случайността, а случайността го отвежда до любовта. Марин се влюбва в китайка, но не заради това заслужава да е част от тази статия. На три континента признават гениалността в изкуството му – Европа, Азия и Австралия. Художник, скулптор, наричан „магьосника в текстила“ – във всичко, което твори вплита български мотиви. Преподава на студенти на три континента. Вдъхновява ги дотолкова, че вероятно е единственият българин, за когото китайци са написали ода. (Съвсем сериозно) Вероятно „преподава“ е най-неточната дума за Марин Върбанов – Ван Ман. Студентите му са знаели, че талантът му не може да бъде преподаден. Дори след „десет хиляди години“.

Васко Абаджиев

Започнах да пиша „Българският Моцарт“. Но Васко Абаджиев трябва да звучи достатъчно достойно. Това е малкият цигулар, който се явява на конкурс във Виена и смайва журито с таланта си. Не печели конкурса, защото ... годините не му достигат. Той е само на 6, но печели повече точки от първия в конкурса – Дейвид Ойстрах. И някои езици разказват, че след като Дейвид чул Васко да свири Бах бил малко стъписан. Толкова малко, че две години след това не посмял да изсвири нищо от Бах. На 9 години Васко Абаджиев вече е завършил Консерваторията. Успехите следват един след друг. И дори няма нужда да ги изброяваме. Но има нещо задължително за запомняне. Неведнъж се опитват да изкушат Васко Абаджиев да смени гражданството си. Но той отговаря „Не мога. Аз съм българин“. Българският Васко Абаджиев.

Асен Пейков

Леонардо да Винчи гордо вдига лявата си ръка и така стои на римското летище Фиумичино вече 71 години. Почти лъжа. С малка доза истина – статуята на Леонардо да Винчи наистина стои 71 години пред въпросното летище. Направил я е българинът Асен Пейков. И тази статуя е само една от дългия списък статуи, направени от неговите ръце и стоящи на важни ключови места в света. Асен Пейков. Той е единственият скулптор в света, пред когото папа Пий XII се съгласява да позира. Изработва скулпторните портрети на София Лорен, Федерико Фелини, Джон Кенеди и още известни имена. Звезден живот, би си помислил някой. И може би никой не би заподозрял, че точно този талантлив човек е бил на косъм от самоубийство. И че точно той е живял в бедност и глад преди да открие таланта си. Истина. Пълна истина.

Днешният ден не е достатъчен да разкажем за всички българи, които ще ни донесат гордост дори само чрез спомена за тях.

Честит празник!

Честита гордост днес и винаги.

Още истории за българи, които са дали нещо на света, може да откриете в книгата на Делян Момчилов „Българите! Забравените постижения!“.