Датата 10 ноември 1989 г. е събитие, което е част не само от нашата история, но и от един процес, обхванал цяла Източна Европа.
Част е от едно съдбоносно време, когато след 45 години желязна хватка върху своите народи, тоталитарните комунистически режими се пропукват и се разпадат, независимо дали ще говорим за падането на Тодор Живков и Николае Чаушеску, Нежната революция в Чехословакия или падането на Берлинската стена.
Част е от едно ново начало, от един нов път. Човекът спира да бъде третиран като винтче в огромната държава машина, подчинена на партийната идеология, а неговата универсална ценност се поставя в центъра на политиката.
Днес, вече над 30 години по-късно, датата 10 ноември 1989 г. е част и от учебниците по история. За много млади хора това време е урок в класната стая. Уроците на нашето минало са нещо, което трябва да знаем и помним, тъй като пътят на забравата е най-краткият път към повторението.
Иван Янев, "Прогресивна България": 35 000 души в пенсионна възраст са лични асистенти, всички осигуровки се внасят, а това е двойно плащане
Николай Денков след оценката на „Стандард енд Пуърс“: Когато вземаш грешните икономически решения, естествено гониш инвеститорите
Димо Дренчев, "Възраждане": Не може да взимаме 50 млн. евро от личните асистенти, а да даваме над 1 млрд. за зенитно-ракетни установки
След оценката на S&P „Демократична България“ настоява за пренаписване на бюджета за 2027 г.
За грешките на светлинните знаци по магистралите ни и как трябва да изглеждат, за да имат ефект
Надежда за лечение на рака на панкреаса дава иновативно проучване във Франция