Горещото лято на 68-ма

Книга за Пражката пролет беше представена днес - в навечерието на Европейския ден за възпоминание на жертвите на тоталитарните режими. Авторът Ангел Николов е непосредствен свидетел на събитията в Прага като студент. "Горещото лято на 68-ма" се нарича документалният разказ за драматичните дни, поставили своя отпечатък върху човешки съдби и съвременната ни история.

1968 година. В София трима български студенти раздават позиви срещу нахлуването на войските на Съветския съюз в Чехословакия. И тримата попадат в затвора.

"Това беше една надежда, която изведнъж, в един момент беше убита. Подстригаха ни нула номер. След това ни изключиха първо от комсомола, след това от университета. След това ни осъдиха и ни прибраха в затвора", разказа Александър Димитров.

Какво се случи в Чехословакия през "Горещото лято на 68-ма"?. Отговорът търси историкът Ангел Николов, който тогава учи в Прага и участва в демонстрациите. Пражката пролет е била неизбежна, смята той. След "разведряването" на Хрушчов се събира критична маса от хора с ново мислене и идеи за промяна.

"Това, което се случи след премахването на цензурата, това абсолютно разруши цялата система отвътре", смята Ангел Николов.

Той избира специално днешния ден, за да представи своя разказ за драматичните събития в Прага - в навечерието на деня на жертвите на тоталитарните режими, който Европа реши да отбелязва през 2008 година.

През 40-те и 50-те години у нас са създадени десетки концлагери, за да поберат неудобните за властта. 360 грама хляб на ден е дажбата на Петко Огойски, който е лежал в няколко от тях.

"По-възрастните хора не излезнаха живи, или излезнаха само, за да умрат", сподели Петко Огойски.

Само до 44-та година жертвите на режима у нас са близо 60 хиляди. За четвърти път ще почетем паметта им.