Нови работни места на пазара на труда

Най-силната година в сезонната заетост от предкризисната 2008-ма досега се очертава 2013-та. Това показва анализът на Института за пазарна икономика. Въпреки това бизнесът не изглежда особено оптимистично настроен за ситуацията на пазара на труда. И все пак, експертното мнение е, че безработицата у нас е стигнала дъното си и занапред може да очакваме повишение в броя на работните места.

За първи път от началото на кризата броят на работните места тръгва нагоре, констатират от Института за пазарна икономика. Макар и това да се дължи главно на сезонната заетост, пак е положителна тенденция. Броят на работещите през второто тримесечие се е увеличил с 26 500 души, в сравнение с миналата година, изчислили са експертите на база на данните от националната статистика.

С тринайсет хиляди повече са наетите в сектор селско, горско и рибно стопанство, а в хотелиерството и ресторантьорстовото - с четиринайсет хиляди повече. Въпросът е, как ще се развива пазарът на труда след края на септември.

Най-много расте сезонната заетост Селско стопанство, Хотелиерство и ресторантьорство.

"Аз мисля, че още от първите месеци на тази година е видно и можем да кажем, че той поне е стигнал дъното си. Така че стига да няма някакви големи сътресения през следващите месеци, а знаете, че политическата обстановка малко или много влияе и на инвестициите, очаквам малко по-малко да започне повиш. на броя на работните места", заяви Явор Алексиев - Институт за пазарна икономика.

Именно в края на септември ще стане ясно дали наблюдаваният сега ръст в заетостта е бил плод на много силен сезонен ефект, или икономиката ни лека-полека тръгва нагоре.

"Въпросът е вече дали икономиката ще успее да задържи тези работни места. Т. е. не само част от хората, които сега работят сезонно, ще успеят да запазят работата си, но и дали бизнесът - с оборотът, който е направил по-силен през тези месеци, ще успее да разкрие повече работни места, съответно хората, които са получили заплати, да консумират повече, да създадат повече търсене", заяви Явор Алексиев - Институт за пазарна икономика.

Ако кредитирането е показател за състоянието на икономиката, то последните данни на БНБ показват, че като цяло то остава в застой; на годишна база известен ръст отбелязва само фирменото кредитиране. И докато спестяванията се увеличават на месечна база, лошите и преструктурирани заеми също отбелязват известен ръст, а предходните месеци намаляваха. Основният ръст е при просрочените задължения на фирмите - с над 33 млн. лв.

Свръхзадлъжнялостта на бизнеса, на фона на ниския държавен дълг, често се посочва като основен проблем за икономиката ни, който прехвърля тежестта върху фирмите. Според данните за брутния външен дълг на България към юни, задълженията на държавата са над 7% на общия фон. Останалото се генерира рамките на частния сектор. Външният ни дълг е 37 и половина млрд. евро, или 91% от Брутния вътрешен продукт на страната.

"Проблемът със задлъжнялостта - държавната, като с всеки друг дълг, е много е важно да се види кога и дали ще могат да бъдат посрещнати плащанията по него. Вие видяхте как за една проста малка емисия от 700-800 млн. лв в началото на годината, на фона на целия дълг, какъв проблем имаше страната и как, когато тя се опитва отново да събере някакъв ресурс, изведнъж се искат по-високи лихви на вътрешния пазар. Т.е. въпросът е не колко е дългът, а как е структуриран той и кога ще бъде обслужван", заяви Явор Алексиев - Институт за пазарна икономика.

Според Института за пазарна икономика, частната задлъжнялост в България е висока, но на фона на други страни от ЕС, не била нещо драматично.