Разказ за войната в Сирия

Сред участниците в международния панаир на занаятите в „Етъра" е сирецът Ануар Шалгин. Майстор Шалгин е кожар, но от няколко години живее и работи в Русе.

Казва, че никога не е осъзнавал по-ясно колко добър избор е направил за себе си и жената, с която живее, избирайки България за втора родина. Всеки ден се моли роднините му в Сирия да останат живи и здрави, а любимата му страна да не бъде сравнена със земята.

Ануар Шалгин идва в България преди пет години на гости. Обича родния Дамаск, но приятелите и любовта го карат да остане в Русе.

И у нас осигурява прехраната на семейството си със занаята, който владее от Сирия - обработва кожи.

Ануар Шалгин: "Пак ходих в Сирия, пак се върнах тука, защото наистина тук е прекрасна страна, в която вече имам приятели, имам добри хора около мен."

Когато обаче майстор Ануар заговори за Сирия, мъка и тревога се изписват на лицето му. Не може да се върне у дома, родната му улицата в Дамаск вече я няма, бащината къща също е разрушена. Всеки ден звъни на родителите си, за да провери дали са живи, да не е пострадал някой от близките.

Ануар Шалгин: "Вече няма улица, няма къщи, няма нищо. Моите родители вече живеят в друг град в момента. Важното е, че са живи и здрави, че няма страдали от тях. Всеки ден има убити, всеки ден има разрушени къщи. Всеки ден има хора, които страдат. Има гладни вече. Много трудна ситуация и се надявам всичко да приключи най-скоро."

Ануар казва, че тъгува много, защото народът на Сирия е невинен, но плаща с живота си погрешни политически решения. Мечтае да се върне един ден в Дамаск, когато има мир и отново да прегърне роднините и приятелите си.

Ануар Шалгин: "Жалко, че... мъчно е и това е. Само просто молим за мир. Кой е виновен? - Много са виновните, но ние не сме виновни. Ние само плащаме цената на тези, които те са виновни."