Скандален каталог, в който Гоце Делчев е обявен за македонски национален герой, предизвика оттегляне на България от изложба в Белград. Въпреки обещанието си, организаторите не са коригирали грешката.
До последния момент българските представители не са знаели това. Едва на откриването вчера става ясно, че в каталога не е спомената и дума, че Гоце Делчев е български национален герой.
За да разберем как се стига до този гаф и каква е българската позиция, се обърнахме към директора на Националния исторически музей Божидар Димитров и министъра на културата Петър Стоянович.
Изложбата "Идентичност и памет през 19-ти век" е организирана от регионалното бюро на ЮНЕСКО във Венеция и е трябвало да обиколи всички балкански столици. В НИМ получават коректури за каталога. Под снимка на Гоце Делчев - част от македонската експозиция, е предвидено да пише, че той е български и македонски национален герой. В началото на септември се получава и самият каталог, там обаче Гоце Делчев е обявен само като македонски национален герой.
"И от горе на всичко е написано, че е лидер на една несъществуваща по негово време организация - ВМРО. Тази организация е създадена през 1919 година от Тодор Александров", коментира проф. Божидар Димитров - директор на НИМ.
Гоце Делчев е ръководител, но на Тайната Македоно-одринска революционна организация. Чисто географски Одрин е много далече от Македония и името само по себе си говори, че това е организация на българите от Османската империя.
"Очевидно прилагателното "Одринска" е смущавало много онези в Скопие, защото са смятали, че народа ще си помисли, че това е българска организация", добави проф. Димитров.
От НИМ са поискали поясненията под снимката да отпаднат, за да няма проблем. В писмо Антон Краузе от ЮНЕСКО и директорът на музея в Белград уверяват Божидар Димитров, че надписите са историческа грешка, която ще бъде коригирана. Това, обаче, не се случва.
"Под силен натиск на македонската страна това нещо все пак е оставено във вида, който обслужва интересите на Скопие. Затова смятам, че решението да оттеглим своето представителство на тази изложба е както патриотично, така и исторически логично", заяви министърът на културата Петър Стоянович.
В македонската експозиция има и знаме на Крушевската република от 1903 година. Надписът е на литературен български език: "Крушевска революционна чета. Свобода или смърт". В обясненията, обаче, е посочено, че надписът върху знамето е на македонски език.
"И да иска човек да го напише на македонски - не може, защото той е създаден като писмена норма 40 години по-късно - 44-та година, октомври месец", каза още директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.
Отговорът на организатора от ЮНЕСКО Антон Краузе и от директора на белградския музей, изпратен до директора на НИМ е, че македонското културно министерство е упражнило тежък натиск, поради което надписите са останали.
"И като историк, и като представител на българската изпълнителна власт, смятам, че всяко огъване пред най-малката проява на меко казано историческа неделикатност и лъжа не трябва да бъде толерирано и на нея трябва да се отвръща по един адекватен, цивилизован, но много ясен начин", категоричен е културният министър Петър Стоянович.
Допълнително ще се решава под каква форма изложбата ще гостува в София.
Чуй новините
Подкаст
