Форум за трансплантациите и донорството

Лекари от над 20 страни в Югоизточна Европа обсъдиха и обмениха опит в сферата на трансплантациите и донорството на специализиран форум в Словения. Практиката показва, че размерите на една държава не са определящи за броя на трансплантациите.

Само за една година в малка Македония са направени около 100 животоспасяващи операции. А липсата на информационни кампании е една от причините у нас те да са само 17. По този начин Югоизточната ни съседка се нарежда на едно от първите места в този вид лечение и заслужено засрамва нашата страна.

В Македония най-често орган за трансплантация се взима от трупен донор. А ако е от жив, то това е роднина.

Само за половин година достигнехме рекорд, мисля някъде около 50 трансплантации за половин година. Процентно на 1 млн. жители можем да кажем, че сме на върха на света. Това, което трябва да има, е мотивация на обикновените граждани, ако се случи нещо да даде това, каза проф. Йован Тофоски, председател на Македонския лекарски съвет и председател на Борда на ЮЕМФ.

Освен липсата на информационни кампании за донорството оказва се, че нашата здравна система се откроява и с клинични пътеки като начин на финансиране. Те са непознати за повечето Югоизточни страни.

Там медиците са единни в позицията си, че не трябва да има лекарска доктрина, а всеки специалист сам да преценява от какви изследвания се нуждае пациента. По този начин не само се пестят пари, но и болния се лекува по- адекватно.

Ние като лекарски съюз подготвихме и министерството ги одобри, напътствия. Напътствия за всички болести, но те не задължават лекаря. Той сам преценява в конкретната ситуация от какво се нуждае пациента. Докторът има свобода и може сам да взима решения. Нито американците, нито израелците не искат да чуят за протоколи, а за напътствия, които дават на лекаря известна автономия, обясни проф. Тофоски.

Цените на лекарствата в Македония пък са едни от най-евтини от страните в региона, защото Югозападната ни съседка предлагат повече генерични продукти. Въпреки че не е съвсем ясно дали качеството им отговоря на оригиналните. Проблемът, който засяга не само Македония, но и България е, че заради по-добрите условия за работа и високата заплата изявените специалисти избират частните, а не държавните болници, а по-този начин общественото здравеопазване е ощетено.