Артеросклерозата е сред заболяванията с най-тежки последици през 21 век не само у нас, но и по света. В страна като Словения страшната диагноза отнема живота на около 40 на сто от пациентите.
Какви са чуждите примери за по-ефективно финансиране на лечението, вижте в следващия репортаж.
Артеросклерозата е известна още и като "тихата смърт", защото директните симптоми са на много късен етап. За това медиците у нас и в Словения използват маркери в кръвта за откриване на болестта в по-ранен етап. Ултразвукът пък следи състоянието на съдовете в тялото.
"В състояние сме да измерваме дебелината на артериалните стени и това е много важен фактор. Защото първото, което се променя при това заболяване, е одебеляване на стените на съдовете", обяснява проф. Павел Поредош - президент на Словенската медицинска асоциация и вицепрезидент на ЮЕМФ.
Другата техника е подлагане на артериите на функционален тест, който показва как действат.
А ако искате да се застраховате от тази болест, то здравословният живот е най-сигурният начин. Често "тихата смърт" засяга трудоспособните мъже и ако този проблем сближава словенците и българите, то разликата във финансирането на лечението е голяма. Чрез клиничните пътеки у нас се отпускат пари за здраве, в Словения обаче почти не се използват.
"В Словения пациентите се разделят на три групи, такива със спешни състояния, такива, които трябва да бъдат приети в рамките на един месец, и вече третата група - хронично болните. Само при хронично болните има клинични пътеки", казва проф. Поредош.
В Словения клиничните пътеки по-скоро помагат, у нас те водят до чест прием на пациент в болница и лекуване на части.
Общото обаче между двете страни е, че са част от Евротрансплант. И въпреки това, годишно в Словения се правят около 50 трансплантации, у нас те са само 17. Причината е липсата на информационни кампании. Сходен проблем и у нас и в Словения е, че завършващите лекари стават повече, а парите не достигат, това от своя страна довежда до отлив на млади специалисти в чужбина.
Чуй новините
Подкаст
