От НЗОК искат актуализация на бюджета си

В Националната здравна каса се очертава тежък дефицит, очаква се преразходите до края на годината да са към 108 милиона лева. Най-голям е недостигът за онколекарствата. Какво ще се случи до края на годината и има ли опасност да спре лечението на онкоболните - отговорите потърси Мария Чернева. Няма никаква опасност да спре лечението нито на онкоболните, нито на друг. Но ще се наложи актуализация на бюджета на касата. Или иначе казано, парламентът трябва да реши - дали ще отдели пари от държавния бюджет, или ще прехвърли дефицита за следващата година. Той пък до декември е възможно и да нарастне до 130 милиона. Но все пак има около 82 милиона неизползвани пари от здравни вноски от миналата година. И надеждите са, че ще ги дадат сега на касата. Нейната уравителка д-р Тодорова все пак твърди, че в Министерството на финансите имат нагласа, яснота по проблема и търсят варианти. Междувременно от касата се опитват всячески да затегнат качествения контрол в болниците заедно с медицинския одит. И една от първите проверени ще е "Св. Марина" във Варна, тъй като възрастен мъж се жалва, че е бил принуден да си купи онколекарства. От "Св. Марина" му казали, че касата вече не ги плаща. Друг онкоболен пък бил върнат да си направи изследвания. "Представяте ли си какво означава един онкоболен в 35 градуса температура да ходи с връчено от сестрата листче до джи пито, джи пито да каже че не може да даде направления, то да каже че не може да даде и той звъни на нас и пита - кой ще ги направи. Аз мисля, че това за което ви разказвам е трагично. Казвам го с болка. Какво правим?! За какво плаща касата? За какво ги даваме тези милиони?", заяви директорът на касата д-р Румяна Тодорова. Най-много са жалбите от "Света Марина", но ще бъдат проверени всички онкоболници в страната. Защо отчитат толкова много случаи, а връщат пациенти. При положение че и лекарствата, и изследванията са включени в цената на клиничните пътеки и касата не е отказвала плащания. В предстоящите проверки ще бъде включен и медицинският одит. Защото касата не може да контролира качеството на медицинската помощ. Освен това, излиза, че работещите там, от една година не могат дори да са контрольори, защото вече са държавни служители. А и секретарките получавали в пъти повече, отколкото лекарите. "Как да мотивирам аз лекаря с 900 лева, който ще го изпратя да се бие на предната линия с мастити онколози или други лекари, които перфектно си знаят правата", посочи директорът на касата д-р Румяна Тодорова. Освен засилен контрол, от касата търсят възможност да регулират и качеството на медицинските услуги. И едва когато спре източванетто на средства и се постигне ефективното им изразходване, твърдят че само тогава може да се мисли за увеличение на здравната вноска. Налице е една положителна тенденция - вече усилено се говори за контрол на качеството на лечение, който за сега липсва. Като например в онкологията - оказва се, че стандартът по онкология не включва стандарт за лечение. Важен регламент, чрез който се контролира именно качеството. Освен че ще настояват да се приеме такъв стандарт, от касата разчитат и на контрола на пациентите. А той може да се осъществи най-вече чрез достъп до електронното му досие, където е видно какво отчитат лекарите. Е, досието вече е факт, така че промяната в касата вече е в наши ръце. Още за контрола и защо има недостиг на направления за изследвания - гледайте утре в "Денат започва", д-р Румяна Тодорова ще е гост.