Вълна от бежанци през границата ни

Три пъти повече нелегални имигранти са влезли в нашата страна през последното денонощие, в сравнение с предишното. 106 бежанци са преминали границата ни тази нощ, 36 от тях са деца. Повечето отново са сирийци.Специалният дом за временно настаняване на чужденци в Любимец вече е с изчерпан капацитет. В същата ситуация е и транзитния център в Пъстрогор пак близо до българо-турската граница.В дома в Любимец вече са настанени 304 чужденци, капацитетът му е за 300 души. Част от тях са пристигнали тази сутрин, чакат се още от групите преминали нелегално границата ни през нощта. "По разпореждане на директора на Дирекция "Миграция" предвидено е временно да бъдат настанени до 10% над капацитета по план", обяснява Красимир Иванов, началник сектор "Специален дом за настаняване на чужденци" - Любимец. Тук първоначално се настаняват всички незаконно преминали границата ни. Ако подадат молба за убежище започва процедура по приемане или отказ. Повечето от пристигащите имат и здравословни проблеми. "Случват се най-големи усложнения - набавяне на инсулин, преглед и установяване какъв инсулин трябва да се ползва", казва още Иванов. Онези от нелегалните имигранти, които очакват бежанска закрила, се преместват в лагера до Пъстрогор. Тук също вече е препълено. "В момента има настанени 385 души и може да поемем още съвсем малко. Капацитетът на центъра е 300 души, а имаме допълнителни само 124 легла", пояснява Антон Илиев - и.д. директор на "Транзитен център" в с. Пъстрогор. Повече от половината чужденци, настанени в двете институции, са сирийци, дошли предимно със семействата си. Мохамед и Джелал Мурад са братя - единият на 25, другият на 23 години. Двамата са от Халеб. "В Халеб вечер не може да се излезе по улиците. От едната страна са бойците на правителствената армия, от другата страна - тези на бунтовниците. Нямаш шанс да оцелееш, ако си навън. Ракета удари дома ни, баща ни загина и ние тръгнахме. Оставихме майка ни там, защото пътят е тежък. Сега мислим за нея денонощно и при първа възможност ще я вземем тук", казва Мохамед. Халил Джуну е земеделец от село близо до сирийско-турската граница. "Взехме синовете и племенницата и побягнахме. Оставихме там плантация с 2000 маслинови дървета. Ако мога, бих продал всичко там и бих купил земя тук, за да работя. Като обикалям, виждам, че има много земя, която не се обработва", споделя Халил. Всички казват, че от две години в Сирия няма нищо, няма дори вода, храна и ток - има само стрелба.

************************************************************** Ашина и Башар са от Алепо, но първата им среща е тук в Любимец, намерили са една обща страст и тя е музиката, дори имат своя любима песен - посветена е на майките им, които и двамата са загубили в сирийската война.Вижте във видеото репортаж за тяхната съдба.