Трайчо Трайков: Бюджетът за следващата година е един героичен бюджет

"В днешния ден трябва да се живее. Ясно е. Нека да живеем, нека се радваме. Но без планиране и без поглед в бъдещето нищо не става". Така започна разговорът в студиото на „Панорама" Трайчо Трайков - министър на икономиката, енергетиката и туризма.

Той заяви, че един едногодишен бюджет не може да бъде стратегия: „А този бюджет е един героичен бюджет, защото на фона на това намаляване и съкращение, не се пипат данъци. Напротив - намаляват се осигуровки, не се намаляват пенсии - напротив - увеличават се пенсии. Т.е. това са неща, които много други страни от нашата черга не успяха да постигнат. И ако трябва да се вземе оттук или оттам не трябва да мрънкаме, защото все от някъде трябва да се вземе".

Въпреки недоимъка ще има пари за всичко необходимо, декларира министърът. „Време е да престанем да изпускаме възможности", призова той.
За България са важни две големи насоки - едната е услугите в европейски мащаб. Другата - услугите в социалната сфера. Това не е развит пазар у нас и там има много перспективи, посочи още министър Трайков.
Той обяви, че се води се дебат за участие на френски фирми в проекта АЕЦ „Белене".

"Когато се правят много пари, също се дават много пари". По този начин министър Трайков коментира в предаването "Панорама" на БНТ 1 алчността в бизнеса.

Пълен текст на разговора

Водещ Бойко Василев:
Добър вечер казвам на Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма.

Трайчо Трайков:
Добър вечер.

Водещ:
Нали само тия три неща, не съм пропуснал нещо?

Тр. Трайков:
Не, те включват много други в себе си.

Водещ:
Да, досещам се. Те се роят оттам нататък. Ако ще правите нещо, трябва да го правите веднага. Едно от посланията в репортажа беше точно това.

Тр. Трайков:
От почти всяко от посланията и изреченията в този репортаж може да се развие есе, и то от гледна точка и на либералната, и на кейнсианската теория. Наистина нещата трябва да се правят и те се правят. Това, мисля, че всички го виждат. Значи в днешния ден трябва да се живее ясно и нека да живеем, нека се радваме, но без планиране и без поглед в бъдещето нищо не става.

Водещ:
Ето, тъкмо за това искам да ви попитам - планиране. Проектобюджетът ви чертае ли някаква икономическа стратегия или целта е просто да се реже отвсякъде, откъдето може да се реже, да се сложат един-два допълнителни приходоизточника и да се търсят пари? Да се кърпи положението, грубо казано.

Тр. Трайков:
Г-н Василев, един едногодишен бюджет не може да бъде стратегия, а този бюджет е един героичен бюджет.

Водещ:
Героичен?

Тр. Трайков:
Героичен бюджет, защото на фона на това намаляване и съкращение не се пипат данъци. Напротив, намаляват се осигуровки, не се намаляват пенсии, напротив, увеличават се пенсии. Тоест това са неща, които много други страни от нашата черга не успяха да постигнат. И ако трябва да се вземе оттук или оттам, не трябва да мрънкаме, защото все от някъде трябва да се вземе.

Водещ:
Ние не мрънкаме, обаче има ли зад този бюджет икономическа философия или това е опълченците на Шипка? Сюлейман паша идва и ние не можем да отстъпим наникъде, защото на края на годината искаме балансиран бюджет.

Тр. Трайков:
Ами да, ето това, че е балансиран. Икономическата логика е ясна - от това да запазиш един от най-ниските данъчни режими в Европа по-икономическа логика здраве му кажи.

Водещ:
Да, де, ама това може ли да е цел сама по себе си? Не трябва ли...

Тр. Трайков:
Това е средство, но това е средство, за което ние трябва да се преборим, за да го имаме на разположение в арсенала си. А иначе другото, което виждам във въпроса ви, дори, така, бих предложил едно тълкуване, това е по какъв начин правителството си оставя поле за маневриране с активни мерки. Защото това да обръщаш колата, когато вече се е разсипало всичко, и да спасяваш хората, които са останали на улицата...

Водещ:
Кел файда.

Тр. Трайков:
...това е постфактум и пасивно. И затова въпреки недоимъка ние се разбрахме, че ще има пари и за насърчаване на инвеститорите, и за създаване на индустриални зони, и за проактивен маркетинг в чужбина. Не много, но колкото трябва.

Водещ:
Опозицията ви обвинява обаче, че нямате програма. Ако можете с едно изречение да ни нарисувате образа на вашия приоритет, на вашата цел, на вашата дългосрочна посока как може да стане това?

Тр. Трайков:
Според мен време е да престанем да изпускаме възможности. В момента в икономиката не само в Европа, в целия свят картите се раздават наново, защото вечният дебат растеж или защита на околната среда вече не съществува. Нещата се завъртяха в посока към екоефективна икономика, където да се погрижим и за планетата, и за икономическия си просперитет. В момента пазарът на такива услуги и стоки е около 1400 милиарда евро в световен мащаб, до 2020 година ще бъде 3500 милиарда евро. Още 2000 милиарда евро, това са горе-долу по 300 евро на човек годишно, на всеки човек в България, Европа, Америка, Австралия и Африка. Това ще е производство на стоки и услуги. И ние имаме прекрасен шанс да участваме в тази нова подредба не като България, а като част от ЕС, защото ЕС разглежда екоикономиката като сцена, на която се конкурират големи играчи - Япония, Китай, САЩ, ЕС. И в рамките на този ЕС сега текат дебати за това как всяка страна може да намери своето място и да бъде възможно най-полезна и ефективна за себе си и за съюза.

Водещ:
Това ваш личен приоритет ли е или приоритет на правителството?

Тр. Трайков:
Министерството ни е отговорно за предлагане на решение по отношение на икономическата политика и ние дори говорихме с премиера тези дни и външният министър беше наблизо, и на отбраната и всички се съгласяват с това и всички го разбират това.

Водещ:
Аз разбирам, че го разбират, обаче, ето, вие сте били на форум по конкурентоспособност в Стокхолм. Там, така, от просто любопитство не ви ли попитаха какво произвежда България. На мен ми е много трудно да отговоря на този въпрос, когато ми го зададат, и освен дестинации за туризъм и молове се затруднявам оттам нататък да отговоря подробно.

Тр. Трайков:
Никой няма да ви попита какво произвежда България, това се знае. Въпросът е в това къде искаме да бъдем. И сега например се говори много за все още съществуващите прегради във вътрешния пазар, общоевропейски, например с акцент на услугите. Но да кажем така: в България селско стопанство винаги ще има, туризъм ще има. Оттук нататък какво? И тук мисля, че за България са важни две големи насоки, едната е услугите. От началото на следващата година в България ще действа транспонираната директива за услугите, надявам се, това е нашата цел и за това работим. И това означава, че български компании, малки и средни предприятия, и отделни лица ще имат право да предлагат услугите на един пазар от 500 милиона евро. Това само по себе си вече дава възможност за разгръщане на голям потенциал, първо. Второ, това, за което казах, зелените работни места, белите работни места... белите работни места това са услуги в сферата на социалната област. Това е много недоразвит сектор в България, там също има много пари. Населението както в България, така и в Европа, застарява, ще живеят повече, някой трябва да предлага услуги, които са насочени към този пазар.

Водещ:
Един по-малък въпрос, макар че той въобще не е малък. Не ви ли заболя, че повишеният акциз на цигарите ще удари ръководения от вас "Булгартабак" и както казват някои, може да го ликвидира?

Тр. Трайков:
Както казах, тук има различни гледни точки и зависи с коя ние се идентифицираме и подкрепяме. Аз бях от тези в правителството, които предложиха бързането в посока на вдигането на цигарите да стане с малко повече оглеждане на ситуацията. Но в крайна сметка приемам аргументите на колегите от Министерството на финансите дори само за това, че и аз съм виждал тези зверилници по летищата и винаги съм съжалявал хората
вътре в тях и съм се чудил защо са поставени там.

Водещ:

Ама да, де, ама вие отговаряте за "Булгартабак" обаче.

Тр. Трайков:

Точно така. Ако това беше мярка, която беше предприета преди 2 години, апокалиптичните прогнози най-вероятно биха имали основания. Но с мерките, които новото правителство вече, нашето правителство взе за ограничаване на контрабандата, за контролиране на легитимността на вътрешния пазар, мисля, че рискът е много по-малък. А и в крайна сметка тези акцизи важат не само за "Булгартабак", а и за всички от тютюневия бранш.

Водещ:
Ще участва ли Франция в АЕЦ "Белене", бяхте с премиера Борисов при Саркози, или още не е обещала?

Тр. Трайков:
Това е дебат, който... разговор, който не става с отсичане. Ставаше дума за това, че има френски фирми, които са потенциално заинтересовани и ние разговаряхме, премиерът разговаря с президента Саркози за това с едно общо говорене от България и Франция френските фирми да бъдат заинтригувани от участие в проекта.

Водещ:
Добре, а ви е смятате ли, че, цитирам, енергийната ни политика е дело на партийци, свързани с проруски интереси, и че АЕЦ "Белене" не ни трябва. Познахте, цитирам, вероятно познахте, че цитирам вицепремиера Дянков.

Тр. Трайков:
Познах кого цитирате. Тъй като вие следите какво се говори по тая тема и знаете аз какво съм казал, просто не съм се изразявал толкова рязко, нито толкова категорично. Нещата винаги са с нюанси. Това, което министър Дянков каза, че АЕЦ "Белене" не ни трябва, аз казах, че ние сме независими от АЕЦ "Белене" и това е точно така. Това, че партийци са определяли накъде се разпределят паричните потоци в енергетиката, също му го е взел от...

Водещ:
Вие сте доброто ченге, така ли?

Тр. Трайков:
Така че това са неща, за които всички знаем. Г-н Василев, когато седнем на една маса с хора, които са запознати с подробностите, и представяме по този начин нещата, всички се усмихват и кимат разбиращо. Когато застанем пред камерите и пред прожекторите, тогава вече влизат в ход обясненията.

Водещ:
Срокът, в който трябва да отговорим обаче на Путин, наближава. Ноември мисля, че беше. Или не?

Тр. Трайков:
Няма такова нещо. Този срок спря да тече още на 18 септември, когато се видяхме с министър Шматко в София. Тогава ние казахме... тогава ние казахме какво правим оттук нататък. А това беше, което руската страна чакаше от нас. Не чакаше нито да сме построили АЕЦ "Белене" дотогава, нито да сме извадили парите.

Водещ:

Имам още няколко въпроса, но първо искам да видите шефа на най-голямата адвокатска кантора в света, когото питах за глобалната алчност. Знаете за бонусите на банкерите и брокерите в Англия и в Америка, те си написаха огромни премии, въпреки че фирмите им се провалиха. Онзи ден стана ясно, че те са направили също и тази година. Въпреки кризата заплатите на финансовите мениджъри са рекордни. Ще използваме това да ви задам един въпрос и за България.

Водещ:
Обаче алчност имаше и в България, нали, министър Трайков, и в българската криза?

Тр. Трайков:
От словосъчетанието изпускаме и другата част - страха. В момента преобладава страхът, затова алчността не е толкова очевидна. Но по принцип тази алчност, за която говореше адвокатът, който също видяхме, че си пази нивата, както всички, но този вид алчност беше... идва от една по принцип съзидателна идея, а тя е да има инструменти за увеличаване на продуктивността. И ставаше дума в репортажа също и за световната борба за талант. Така че, когато се правят много пари, също се дават и много пари. Когато нещата стават сложни за разбиране, тогава вече не е ясно какво се прави и какво се губи и се стига до това, което видяхме.

Водещ:
Г-н Трайков, май като говори за алчност сегашното правителство, има предвид само бившите, нали?

Тр. Трайков:
Е, винаги говорим за това, което е било досега.

Водещ:
Обаче за вас ще говорят тройно повече, да знаете, защото, който поставя висок морален критерий, след това от него пати може би.

Тр. Трайков:
Вижте, един от европейските комисари ми каза, ако ме попитате коя е най-корумпираната държава в ЕС, ще ви кажа, че не е България и Румъния. И също коя е най-престъпната страна в ЕС, пак ще ви кажа, че не е България и Румъния. Обаче нещата при нас са очевидни, защото е много малък толерансът, който хората имат да издържат на всичкото. Едно е да си имаш високоплатена работа, хубава къща, спокоен живот, много милиарди и някой да краде по малко от милиардите. Друго е да се крадат пак толкова милиарди, обаче на голия ризата.

Водещ:
Нали ще намерите друга тема освен това да разправяте кой колко е крал досега? Говоря за правителството, не само за вас.

Тр. Трайков:
Ами темите са толкова много, обществото и медиите избират върху коя да се концентрират.

Водещ:
Е, важното е и вие какво задавате. Между другото, за да бъда честен, доста хора се обадиха по телефона с въпроси към вас. Питат възможно ли е да се въведе почасово заплащане, което според мен е въпрос на частния сектор или бъркам, и да няма минимална работна заплата в България. Питат също така за топлофикация, която по някакъв начин опира и до вас.

Тр. Трайков:
Аз лично смятам, че почасовото... възможностите за почасова работа и почасово заплащане са не само възможни, а желателни. Разбира се, пак стъпките в тази посока ще бъдат... както го казвам това и както има зрители, които са попитали по такъв начин, ще видите, че ще има сто други, които да защитят обратната теза. Но аз лично смятам, че това е добро решение. Това е решение, което трябва да бъде защитено в приетия форум за
социално партньорство и да стане.

Водещ:
Добре, аз ви благодаря.