Сирийски рап

Две рап групи, които пеят против режима на Асад и на други, които го подкрепят. Арабските революции оказват сериозно влияние и върху музиката. Рапът е най-предпочитаният стил от младите, в който те могат да изпеят проблемите си. Ангажирана музика. Ритъмът е познат като "западен", но сирийските изпълнители внасят свои музикални нюанси. Да не говорим за текстовете. Те са повече от актуални и, разбира се, са свързани с последните събития в Сирия. Това е една от най-слушаните песни на родения в Дамаск Ала Хюсейн, по-известен като MC Роко. Той бързо набира популярност със своите текстове за революция. Записва на тайни места и разпространява песните си в социалните мрежи. Отскоро Роко е бежанец. Наскоро е пристигнал в Истанбул, където го откриваме по телефона. БНТ: - Представете се, кажете ми нещо повече за Вас. MC Роко: - На 24 години съм, от Сирия, по принцип живея в Дамаск. Женен съм и имам 6-месечна дъщеря. До неотдавна учех медицина, но заради войната се наложи да прекъсна. БНТ: - Кога започнахте да пеете? MC Роко: - Започнах през 2011, когато Сирийската революция започна. Тогава почувствах, че трябва да пея за нея. БНТ: - Имали ли сте проблеми с режима заради своята музика? MC Роко: - В момента не мога легално да се върна в Сирия, в собствената си страна именно заради това. Имах много проблеми с режима, защото пея срещу него. БНТ: - Какво искате да изпеете в следващата си песен. MC Роко: - В следващата ми песен, по скоро в следващия ми албум, засягам основно случващото се в Сирия, но също така и ситуацията в Египет. Пея за актуалните новини, за това, как Америка ще атакува, такива неща. БНТ: - Мислите ли че краят на войната е близо? MC Роко: - Мисля, че да, независимо дали Башар Асад ще падне. Смятам, че всички трябва да сме обединени, да бъдем една нация, да си помагаме и да изградим една по-добра държава. Вече сме много изморени, искаме да живеем в мир. БНТ: - А за какво ще пеете след войната? MC Роко: - Дори режимът да падне, отново ще има недоволни, би могло да има дори и атентати. Ще пея за проблемите на нашето общество, на нашето време. Шестте момчета от Шам MCs се събират заедно през 2007. Между тях има християни и мюсюлмани. Обединява ги музиката. Пеят на английски и арабски за проблемите около тях. БНТ: - А какво всъщност значи Шам? Шам MCs: - Шам значи Дамаск. БНТ: - Всъщност сега сте в Египет, нали? Шам MCs: - Да, в Кайро. И тук не е спокойно, но е доста по-добре от Сирия. БНТ: - За какво пеете във вашите песни? Шам MCs: - Пеем за различни неща. Точно сега се фокусираме над случващото се в Сирия, но пеем и за социални проблеми, за лични истории и как те се сблъскват с трагедията в Сирия. Тъкмо изкарахме песен, наречена "Сирия няма да умре", сега излезе и една друга наша песен "Ракети" на един от членовете на бандата, който беше ранен в Сирия. БНТ: - Каква е позицията ви относно режима? Шам MCs: - Всичко това, което се случва, е отвратително! Аз и всички от Шам MCs не подкрепяме никого. Единственото, което се случва, е разрушение и нищо добро. Никой от воюващите не прави нищо добро, просто разрушават страната. Това, което ние опитваме е да разсеем хората. Не е правилно да се вземат страни, аз съм от Режима, аз съм от Сирийската свободна армия. Това е грешно! Никой от тях не се интересува от нормалните хора, всички те се интересуват само от себе си. БНТ: - А какво мислите за все още възможния удар срещу Асад? Шам MCs: - Доста хора в Сирия се притесняват. По мое мнение това ще донесе само още разрушения и няма да промени нищо съществено. Тези, които могат да променят Сирия, са самите сирийци, тези, които действително се интересуват от страната си, а не тези, които се бият в момента. Защото всичко, което става, е част от предварителен план. БНТ: - Цялата тази лудост ще свърши ли скоро? Шам MCs: - Не мисля. Минаха две години и половина, а ситуацията е все същата. Хора умират всеки ден, нищо ново. Ще продължи още доста. Може би 5 години. БНТ: - А защо в клиповете ви сте с боядисани лица? Шам MCs: - Вие не можете да си представите какво е в Сирия в момента, не можеш да се разхождаш спокойно по улицата. Боядисаните лица напомнят на лица на мъртъвци. Това са нашите лица, които ни представят. Отворените ципове на устните показват, че ние вече можем да говорим свободно.