Плевнелиев поиска пълно отваряне на архивите на ДС

Президентът Росен Плевнелиев призова за пълно отваряне на архивите на Държавна сигурност в специално видеообръщение към дошлите да отдадат почит към репресираните и жертвите на комунистическия режим. Той поиска всички документи на комунистическите тайни служби, да бъдат архивирани, дигитализирани и предоставени на Държавния архив. Според държавния глава това е необходимо, за да може всеки да има достъп до тях и да се разбере истината за службите на тоталитарната власт. Около 200  души се събраха днес пред Мемориала на жертвите на комунизма, близо до Националния дворец на културата в София. Сред тях имаше представители на обществени и политически организации у нас, както и на   различните  вероизповедания. Хората запалиха  свещ и поднесоха  венци  в памет на загиналите по времето на комунизма. Във  видеообръщението  си  президентът  Плевнелиев определи като най-тежкия порок на нашия преход липсата на недвусмислена оценка за престъпленията на комунистическия режим.

Росен Плевнелиев, президент на РБългария: Вместо това се  продължава с  опитите за създаване на паралелна реалност и митове - за Тодор Живков, като „човек от народа", за добрите служителите на Държавна сигурност, които „не са работили за една партия, а за държавата", като удобно се забравят лагерите, затворите и целият терор от страна на  тези  служители  върху българския народ.

Според държавния глава в България упорито се търсят причини и средства, така че документите на комунистическите служби да останат непрочетени, за да се манипулира истината, както е удобно за някои.

Росен Плевнелиев, президент на РБългария:Всички граждани...., ученици, студенти, имат право да разберат истината за службите на тоталитарната власт от първо лице. Нека веднъж завинаги да затворим спекулациите около Държавна сигурност, да я сложим в Държавния архив и да дадем достъп на всички по интелигентен начин, както отдавна го направиха европейските държави.

Денят за почитане на жертвите на комунистическия режим се отбелязва за четвърта   година   у нас. На  1 февруари  1945 г. Народният съд бележи историята с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици.

Автор: Зоя Велинова