Френски съд отне децата на българско семейство

Вече 2 години българско семейство емигранти във Франция се бори да си върне 4-те деца, отнети от социалните служби в Страсбург. С решение на съда четирите българчета са отделени от родителите си и са настанени в приемни семейства. Тъй като, по преценка на френски психолози, майката й бащата – Борис и Даниела Танушеви, не са в подходящо психическо здраве, за да се грижат за децата си. Позицията на българските институции е, че всичко е в ръцете на френския съд и няма правен механизъм, по който България да настоява за връщане на децата при родителите.

Преди години семейство Танушеви се установява в Страсбург. Най-голямото дете – Теодора, е от първи брак на майката. По-късно от брака й с Борис се раждат Мирослав, Илейн и Ивелин. Кошмарът за семейството започва преди 3 години.

Борис Танушев: "Близо 2 години работих от сутрин до вечер. Излизах сутрин рано, прибирах се вечер късно, жена ми оставаше сама, имахме малко дете, последното се беше родило преди годинка и половина и беше й трудно, без приятелки, без близки и получи депресия."

По това време майката Даниела се сближава с една французойка, с която започва да споделя, че й е трудно с децата и че съпругът й го няма по цял ден. Така съвестната френска гражданка решава да информира за случая Танушеви социалните служби.

Борис Танушев: "В някаква схема ни вкараха – съпруг насилник, жената сама, страда. Наложиха ни да направим психиатрична експертиза – на мен и на съпругата ми. По време на разговора с психиатъра нищо не са ме питали и мен, и съпругата ми – нито за взаимоотношения с деца, нито помежду ни. После ги видяхме тези експертизи, приложени към делото. Жена ми беше изкарана депресивна, аз бях изкаран психопат, параноик."

Точните диагноза на майката според експертизата е „психиатрична декомпенсация с особено депресивна симптоматология”. Бщата е определен като „непреклонна дисфункционална личност”. Така в края на 2007-ма Съдът за деца в Страсбург решава да изведе 4 деца на семейство Танушеви и да ги настани в различни приемни семейства.

Борис Танушев: "Виждаме ги по 2 пъти в месеца, пооделно аз ги виждам 2 пъти и жена ми ги вижда 2 пъти. По час и половина, с надзирател, човек, който през цялото време наблюдава какво правим, задължават ни да говорим на френски, за да ни разбират какво си казваме."

Междувременно бабата и дядото на Теодора, Мирослав, Илейн и Ивелин, които живеят в София, настояват пред съда децата да бъдат настанени при тях. Агенцията за закрила на детето също подкрепя този вариант.

Гл. експерт Гинка Шуклева – Агенция за закрила на детето: "В социалния доклад бабата и дядото имат капацитет, мотивация, желание и възможности да се грижат."

Френският съд обаче не взима под внимание това становище. Не е приел и не е поискал никаква друга експертиза от българска страна. Просто решава, че децата не могат да се върнат в България, тъй като не говорят добре български, а и смяната на средата щяла да бъде стрес за тях. Българският консул в Париж следи случая от самото начало. От него разбираме, че децата на семейство Танушеви се чувстват добре в приемните семейства, в които са настанени.

Иван Райчев – консул на България в Париж: "Разбира се, липсата на родителите се чувства. Аз съм се срещал лично 2 пъти лично с г-н Танушев и 1 път с г-жа Танушева. Моите непрофесионални впечатления са, че тези хора страдат, което е нормално за родители, които не могат да контактуват ежедневно с децата си. В разговорите си с тях съм констатирал, че те са логични, интелигентни хора, но пак ви казвам, не съм компетентен и нямам права да оспорвам тези експертизи."

В момента майката Даниела живее в медицинско общежитие, където се бори с депресията си. А Борис е без работа и се издържа от помощи. В случая се оказва, че българската държава няма друга възможност освен да се съобрази с решението на френския съд. И дори не може да настоява за участието на български експертизи в хода на делото.

Иван Райчев – консул на България в Париж: "Компетентността на френския съд е безспорна. Нашата намеса винаги е била активна в рамките на нашите международноправни задължения и компетенности."

Пак единствено по преценка на френския съд делото може да се гледа в България.

Иван Райчев – консул на България в Париж: "Това е компетентността на френския съд да реши дали да пренесе процеса в български съд. Това не е негово задължение. На този етап от процесуална гледна точка ние не виждаме нарушения. Що се отнася до настоятелността на българската държава в лицето на българското външно министерство, то тя е налице и ние правим всичко възможно да подпомогнем едно позитивно развитие на процеса."

Следващото дело е насрочено за септември. А тогава семейство Танушеви могат да разчитат само на силна адвокатска защита и да се надяват, че съдът ще бъде благосклонен.