Ден на българската дипломация

На 19 юли 1879 година княз Александър Първи издава указ, с който назначава първите български дипломатически представители в чужбина. А датата остава в съвременната история като празник на българската дипломация. С нелеката задача - да представят страната ни в добра светлина сред най-близките ни съседи се заемат Драган Цанков, Евлоги Георгиев и Димитър Кирович. Първата българска дипломатическа в Русия мисия е провалeна. Тя е поверена на д-р Константин Стоилов, който заминава за Петербург през лятото на 1883. Тогава отношенията ни с Русия са обтегнати.

Дарина Билярска, държавен експерт ЦДА: Наето е помещение за българското дипломатическо агентство, но руският император не приема акредитивните писма на д-р Константин Стоилов.

Д-р Стоилов, който е изпратен с указ от тайния кабинет на Негово царско величество, за да защитава интересите на страната ни, се връща обратно. Дипломатическите отношения с Русия са възстановени едва през 1896 година. Друг скандал от зората на родната дипломация е познат като "Инцидентът Гешов". Става в Цариград по време на прием с представители на чужди държави. На него Великият везир на Османската империя Кямил Паша обяснил на нашия пратеник Иван Гешов, че не може да присъства, защото е представител на васално Княжество. Това дава повод на дипломата да изпрати писмо, в което лансира идеята за обявяване на независимостта на страната ни.

Дарина Билярска, държавен експерт ЦДА: След това започва работата на българския княз, на българското правителство  за обявяването на Независимостта.

Популярна е историята, че при подписването на Ньойския договор Стамболийски чупи химикалката. Според експертите обаче подписът му е цял и автентичен. Тази година се навършват и сто години от дипломатическите отношения с Швеция, затова архивните ни документи ще бъдат показани тази есен за Стокхолм.