Една сграда, една ограда - два свята в село Габаре

Откриването на училище на село е истинско събитие в България. Седмици наред всяка неделя ви показваме опустелите, рушащи се училища в българските село. Днес ще ви разкажем за Габаре. Няколко деца ще минат утре по греда над реката - пари за мост няма, за да стигнат до училището. Там минало и настояще се сблъскват всеки ден. Една сграда, една ограда - два свята. Така е в село Габаре. През 80-те години тук учели повече от 500 деца. Днес коридорите са празни и се чува само ехото от нашите стъпки. От техникума по промишлен и енергиен монтаж е останала само порутената постройка - с голите стени и изпочупени прозорци. Тук-там се чете по някой запазен надпис. Геновева Борисова Василева, учител по БЕЛ: - Имаше паралелки по металообработка, стругарство и шлосерство. От работилниците и пансиона са останали само конструкциите, вече и тухлите са започнали да се крадат. Геновева Борисова Василева, учител по БЕЛ: - Някога когато аз бях ученичка пансиона беше пълен и имаше ученици на квартира в селото. В страната е имало само 4 подобни техникума. Учениците практикували в АЕЦ "Козлодуй' и лесно си намирали работа след завършването. Геновева Борисова Василева, учител по БЕЛ: - Базата беше разрушена, унищжена, разграбена, смея да го кажа. И докато от едната страна на сградата е пусто - в другата част, където се помещава средното училище, животът продължава да кипи. Мирис на боя ни лихва още от входа на училище "Христо Ботев". Учители и възпитатели си правят ремонт сами. Камелия Иванова, начален учител в СОУ Христо Ботев в с. Габаре: - Учителите по принцип повечето работим и през лятото и даваме всичко възможно, за да подобрим материалната база в училище. Въпреки че имат само 170 деца и тази година в училището няма да има слети класове. Даже се похвалиха с 18 първолака. Геновева Борисова Василева, учител по БЕЛ: - Има деца пътуващи от съседни села, където от години са закрити училищата и всъщност с тях успяваме и местните да се задържим. Жителите на Габаре ни показват как животът ги е научил да бъдат балансьори и в прекия, и в преносния смисъл. За да стигнат до училище, няколко деца и техните родители всеки ден преминават по една тънка греда - защото все няма пари за мост. Но те не остават на другия бряг и смело крачат водени от жаждата за знание.