Проф. Цветан Тодоров участва в кръгла маса "Бъдещето на демокрацията в Европа"

Изказване на проф. Цветан Тодоров (ВИДЕО) в кръгла маса, организирана във Френския културен институт в София: Аз не говоря много често на българска публика и поради това може би очаквате да ви кажа някакви знаменити истини. И се страхувам, че няма да бъде точно така. Защото аз съм всъщност дошъл тук, за да науча от своите колеги и от другите хора, които срещам, какво те мислят, а не да им давам уроци. Ако им давах уроци,щях да стана като тия пратеници от ОССЕ в Косово, които обясняват какво е демокрацията на бедните албанци и сърби в Косово - една роля, която не ми подхожда. Освен това, както мнозина от вас знаят, аз от 50 години вече живея в една друга страна, с която е свързана цялата ми професионална работа. Така че аз не се чувствам компетентен да ви обяснявам как трябва да живеете и как трябва да засилите демокрацията, но имам съзнание за това, че както другите го казаха преди малко, Франция и България не са чак толкоз отдалечени. Разбира се, има различно ниво на живот, има различни натрупвания на богатство от предишни години, но има и много общи въпроси, които се поставят от населението на едните и другите. И първата констатация, за която исках да напомня е, че в съвременния свят демокрацията не изглежда да е заплашена от нейните открити врагове, както това е било преди и след двете световни войни или по време на Студената война, когато се нападаше идеалът на демокрацията, а не само нейните реализации. Днес тя се напада може би от някои теократични държави като Саудитска Арабия или Ливан или новия Ислямски халифат, но това не се живее като сериозна заплаха от демократичните страни. Според мен те са прави да не го виждат като голяма заплаха. Но това не значи, че съвременните демокрации нямат врагове. Те също имат врагове, но тези врагове излизат от самата демокрация.Те представляват едно прекалено засилване на някои демократични принципи, които би трябвало в демократичната държава да бъдат уравновесени от други. И това изолиране на едни принципи, след малко ще дам един пример, е наистина най-страшната заплаха срещу съвременната демокрация. Всъщност моите колеги, които досега говориха, според мен много добре илюстрираха няколко от тези вътрешни опасности. Аз не знаех, че от 1997 г. до 2007 г. е било неолиберален период на България. Виждате колко съм невеж. но всичко, което Боян Знеполски каза тук, ми е извънредно интересно - да видя, че България в известен смисъл минава през тия периоди по-бързо, отколкото западните страни, които имат нужда от 100 години, а ние за 10 години вече сме пристигнали на финиша. ( смях ). Дано да е така и в бъдеще. Също така, това което Стоян Атанасов ни говори за популизма, за тая форма на управление на страната, при която в известен смисъл не е вече народът, който има властта, както това се подразбира от думата демокрация, а тълпа, т.е. масите, могат да бъдат манипулирани по различни начини. Начините всъщност отговарят на най-ниския общ знаменател: "ние сме по-добри от тях" - нататък ние знаем какво да защитаваме и с кого да се борим. Исках да кажа няколко думи за това, което аз наричам месианизъм, понеже не съм намерил по-добър термин. Месианизмът е един вид религиозно отклонение от средните векове или от 16 век, когато се чака че земният рай ще се построи в най-скоро бъдеще. И понеже тая цел е толкова висока, всичките средства, които можем да използваме за да я постигнем, са добре дошли. Всъщност ние добре знаем един такъв месианизъм - това беше комунизмът. Но в съвременната епоха т.е. след падането на Берлинската стена, се формира един друг месианизъм, по-парадоксален, който иска да внесе човешките права и демокрацията с военни средства, с окупиране на някои страни, за които ние намираме, че ръководителите им не се държат добре, забравяйки, че както един от вас го каза преди малко, демокрация насила не може да се настани. Тя трябва да дойде от самото общество. Иначе средството се оказва по-силно от целта - вместо да постигнем тая висока цел, ние разоряваме страната по един начин, който не можем да поправим след това. Както виждаме например сега в Ирак или в Либия - страни, които имаха щастието да получат нашите подаръци във форма на бомбардировки и други похвати. Но има и една по мека форма на тоя месианизъм и това е разбира се тази, която се вижда във филма за Косово. Аз не съм помагал на Леа за филма и тя не се е вдъхновявала от мене, а от своя собствен опит, но аз намирам, че това добре илюстрира този по-мек месианизъм, който се упражнява не чрез военни, а чрез икономически средства - защото бюджетът на ОССЕ, на интернационалните мисии в Косово е навярно по-висок, отколкото целия останал бюджет на страната. Тъй че населението не се колебае дълго какво отношение да взима към тия уроци и всички ходят на събранията, на които са поканени. Аз съм много доволен от тази среща - да ви чуя и да се науча на много полезни неща. Има ли един вълшебен начин да се преборим с тези вътрешни врагове на демокрацията - не ми се вярва. Не вярвам, че можем да ги победим чрез някоя нова революция, нито чрез високи постижения на технологията, която променя живота ни постоянно. Наистина вярвам повече в тази традиционна ценност, каквато е образованието и възпитанието, защото тия врагове са се родили един ден, те значи могат и да умрат един ден. Не бива да се отчайваме. ________________________________________________ В кръглата маса "Бъдещето на демокрацията в Европа", организирана от Френския културен институт, участваха: проф. Богдан Богданов - НБУ; проф. Стоян Атанасов - СУ "Св.Кл.Охридски"; доц. Боян Знеполски - СУ "Св.Кл.Охридски"; Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан - посланик на Франция в България. Леа Тодоров - кинорежисьор, представи филма си "Спасяване на човечеството в реално време", посветен на мисията на ОССЕ в Косово.