2014: Незавършената революция на Украйна

Международният редактор Фани Аронова припомня основните моменти от събитията в Украйна през отиващата си 2014 година

В края на 2014 г. Украйна отбеляза първата годишнина от началото на събитията, които доведоха до още един драматичен обрат в най-новата й история. 21 ноември стана новият национален празник на страната, наречен Ден на достойнството и свободата. На този ден през 2013 г. на пл. „Независимост” (Майдан Незалежности) в Киев започнаха масовите протести срещу президента Виктор Янукович. Те станаха известни по света като Евромайдана, защото

на киевския Майдан

или мегдан се отстояваше каузата за откъсване на Украйна от орбитата на Москва и поемане по европейски път. Нека да припомним, че движението започна в края на 2013 г., предизвикано от отказа на вече бившия президент Виктор Янукович да подпише споразумение за асоцииране с ЕС.

Януари и февруари на 2014-а ще се запомнят с нарастващото напрежение в окупирания център на украинската столица, където протестът стана структура с почти военна организация. Докато трима опозиционни водачи – Владимир Кличко, Арсений Яценюк и Олег Тягнибок, водеха трудни преговори с президента Виктор Янукович, сраженията между протестиращите и силите на реда се ожесточаваха. Символи на тази люта зима станаха барикадите на улиците „Грушевски” и „Институтска”, спецчастите “Беркут“, горящите огньове, създаващи усещане за нереалност, скръбната народна песен, с която опяваха загиналите. Протестите срещу властта се разрастваха и бяха завзети областни администрации в редица градове на Западна и Централна Украйна. В края на февруари, по време на най-кървавите битки в Киев, бяха убити близо 90 души. Ден по-късно, на 21 февруари, Янукович подписа компромисно споразумение с опозицията, в присъствието на трима европейски външни министри. След това президентът изненадващо изчезна и се озова в Русия, с което на практика абдикира от властта.

Тази революция породи

полюсни оценки

сред хората, но рядко - равнодушие. Мнозина по света се възхищаваха от украинците и от все сърце подкрепяха Евромайдана. Някои го нарекоха фашистки преврат. Фактите говорят, че в авангарда на бунта имаше активисти на радикалното движение „Десен сектор”, но основната движеща сила бяха стотици хиляди обикновени граждани.

За добро и за лошо революцията вкара Украйна във фокуса на Европа и на Русия. Стана ясно, че украинците не са господари на съдбата си в една отслабена и разорена от хронично лошо управление страна.

Смяната на властта постави начало на други, не по-малко

драматични събития

Дни след изчезването на Янукович в Крим се появиха въоръжени отряди за самоотбрана и започнаха да завземат ключови сгради, издигайки руски знамена. Мистериозни мъже във военни униформи без опознавателни знаци окупираха летищата в Симферопол и Севастопол. Докато в Русия течеше кампания в защита на етническите руснаци в Украйна, стратегическият полуостров преминаваше под руски контрол. В началото на март руската Държавна Дума одобри искане на президента Владимир Путин за използване на военна сила в Украйна за защита на руските интереси. Вече нямаше съмнение, че руски части са превзели или блокирали повечето стратегически обекти в Крим, включително базите на украинската армия. В средата на месеца в украинския автономен район проведоха референдум за влизане в състава на Руската федерация. Киев и Западът не признаха гласуването, но на 18 март Владимир Путин подписа указ за анексирането на Крим. Той каза, че не планира да завзема други части от Украйна.

Проруски бунтове обхванаха и други райони от

Югоизточна Украйна.

След подобни референдуми се стигна до обявяването на т. нар. Донецка и Луганска народни републики. Там също действаха сили за самоотбрана, подпомагани от мъже в камуфлажни униформи, станали известни като „зелените човечета”. И днес западните сили, включително НАТО обвиняват Москва за пряка намеса с войски и оръжие в Украйна. Новите власти в Киев изпуснаха ситуацията на изток от контрол. Военната операция срещу сепаратистите не даде бърз резултат. Стигна се до най-тежкия военен конфликт в Европа след войната в Босна в края на миналия век – с разрушени градове и села и мизерия за населението. По оценки на ООН над 95 000 души са прогонени от домовете им. Жертвите вероятно наближават 4000 души.

Най-трагичният епизод беше свалянето на малайзийски пътнически самолет, прелитащ над зона на сражения в Донбас на 17 юли. Всичките 298 души на борда, повечето холандци, се оказаха жертви на украинския конфликт. Първият (предварителен) доклад на международни експерти се въздържа от конкретни заключения кой е виновен за трагедията.

Със събитията в Югоизточна Украйна сякаш се сбъдват прогнозите за разцепване на страната, които се появиха в началото на кризата. За разлика от Крим обаче Москва не призна официално сепаратистите и сякаш се дистанцира от тях. Има мнения, че целта този път е била създаването на трайни огнища на напрежение, които да тлеят и да се разпалват за години напред - по подобие на конфликта между Израел и палестинците. Западните посредници повториха схемата, която още не е донесла мир в близкоизточния конфликт. След преговори в Минск беше подписана „пътна карта” на примирие между Киев и сепаратистите, което на практика е замразяване на нещата. Идеи за по-трайно решение засега не се предлагат, а примирието се нарушава почти всеки ден.

Извън размириците

на 25 май украинците избраха за президент 48-годишния милиардер Петро Порошенко, наричан „шоколадовия крал” заради бизнеса със сладкарски изделия. Неуспехът на изборите отбеляза залеза на Юлия Тимошенко, героиня от Оранжевата революция през 2004 г. и бивш премиер, която по времето на Янукович седя в затвора. Прочутият боксьор Виталий Кличко разумно се отказа от надпреварата в полза на Порошенко и беше избран за кмет на Киев.

През октомври се стигна до предсрочни парламентарни избори и така беше сменен съставът на Върховната Рада от времето на Янукович. Проевропейски настроени политически сили завладяха парламента, но нито една от тях не получи надмощие. На преден план излязоха партиите на президента Порошенко и на премиера Арсений Яценюк, който запази поста си, но управлението се поделя от пет партии. Явно ще се разчита на компромиси и баланс и това е здравословно за страната, смятат някои наблюдатели.

Тази година беше критична и за

руско-украинските газови отношения

Доставките на синьо гориво за Европа не бяха нарушени, за разлика от кризата в началото на 2009 г., но през юни кранчето за Украйна беше затворено заради неплатени сметки. Макар и трудно, двете страни се договориха с посредничеството на ЕС. С европейска финансова помощ Киев започна да изчиства дълга и в началото на декември вносът на руски газ беше възобновен.

В разгара на кризата се изпълни това, заради което украинците се вдигнаха на бунт. На 21 март Украйна подписа политическата част от споразумението за асоцииране с ЕС. Икономическата част беше подписана на 27 юни от президента Петро Порошенко. Брюксел и Киев нарекоха събитието историческо. Документът трябваше да бъде подписан в края на 2013 г., но президентът Янукович се отказа под натиска на Москва. Тъкмо този отказ разпали протестите и последвалата криза.

Сега за Украйна предстоят задачи,

които със сигурност са по-трудни и от революцията. Брюксел ги обобщава с ключовата дума „реформи”, а най-спешната цел беше да се избегне фалитът на страната. През март ЕС задейства спасителна програма на стойност 1,6 млрд. евро и Украйна получи последния транш в края на годината. Отделно е в ход програма на МВФ за 17 млрд. долара. Но притиснат от газовите задължения към Русия и от разходите за войната със сепаратистите, Киев заяви, че има нужда от повече средства. В замяна на това премиерът Яценюк обеща реформи, които включват промени в данъчната система, повишаване на енергийните цени и приватизация. Главното предизвикателство е борбата с корупцията, която има корени от съветско време и достигна сериозни размери по времето на Янукович. „Ние сме готови за най-радикалните, тежки и ефективни реформи”, увери украинският премиер, засега в бъдеще време, и сам призна, че 2015-а ще бъде по-трудна от сегашната година.

Идната година може да донесе всякакви обрати в украинската криза, която изправи Русия срещу Запада и, според много оценки, постави света на прага на нова Студена война. Действията на Москва имат „земетръсни последици” за международната сигурност, смята британският политолог Андрю Уилсън, който от години изследва Украйна. Той наблюдава лично края на народното въстание и пише книга, в която го нарича „незавършената революция”. След падането на Янукович и „Семейството” от негови приближени, които държаха политичесата и икономическата власт, Украйна трябва да се справи с другото наследство от миналото, включително с влиянието на олигарсите. Уилсън вярва, че драматичните събития са родили нова политическа класа в източноевропейската държава. Предстои новите политици да докажат, че няма да повторят грешките от Оранжевата революция през 2004 г. Изстрадалите украинци заслужават Евромайданът да не се окаже поредният катаклизъм, а наистина да ги поведе по избрания от тях европейски път.

На 27 декември: Срещата на върха на Г-20 като сцена на сблъсъка между Запада и Русия