Аз не съм Шарли

“Спешно. Търсим шестима карикатуристи”. В интернет се появи тази предполагаема корица за следващия брой на “Шарли ебдо” в типичния му стил – да те хване за гърлото и да предизвика смях през сълзи. Убитите сатирици ще я одобрят, мисля си, докато ги гледам как рисуват. Мисля си още, че не можем да минаваме през война, ако искаме мир. С какво право се наричаме цивилизовани, като дори не сме си научили историческите уроци? Задавам си такива въпроси, защото и аз след атентата, като половината свят, казах че съм Шарли. Съвсем първосигнално… Няколко дни след драмата призивът “Аз съм Шарли” продължава да вдъхновява за мирен отпор чрез изкуство. Със свъсени вежди, но без омраза. “Не ме е страх от тебе, екстремисте - убиеца на наш’те журналисти. Как точно вярата си защитаваш пазителите на мира като сразяваш? Ако се питаш къде е Шарли, той е завинаги в наш’те души. Моливът искаш да сломиш религията си ти мърсиш.” Тази песен на Жи Бе Буле се разпространява в Ютюб. Буле пее, че екстремистите са скандализирали дори своя Бог, който вече не ги иска на небето. Но заедно с иронията изпъква посланието да уважаваме различията си. “Шубето ли те хвана, брат, от моливчето за майтап. Да правиш хумор във списание не заслужава смъртно наказание.” Призивът “Аз съм Шарли” се ражда половин час след атентата. В 11 и 52. Авторът му Жоаким Ронсен го публикува в туитър. Бели букви на черен фон. Жоаким казва, че след трагедията мъката му го е оставила без думи и е могъл да напише само това. Идеята идва спонтанно, защото често чете на сина си детската книжка “Къде е Шарли”. Призивът е подет мълниеносно, обединява хората в протеста им срещу насилието. Пострадалата редакция на Шарли Ебдо също е сложила призива на интернет страницата си. А солидарността след атаката не познава аналог по своя мащаб. Но призивът напомня съвсем буквално друг – “Аз съм Брадли Манинг”. Той се разпространява в Америка след ареста на войника, станал основен информатор на Уикилийкс. Именно Манинг е човекът, който копира на диск шокиращи видеоматериали и данни за насилие от страна на американските части в Ирак. Отвратен от липсата на справедливост и за да може светът да научи. Солидарността в негова защита обаче остава заключена основно в Интернет. След атентата в Шарли Ебдо американските медии масово не показаха спорните им карикатури отблизо. В Интернет дори изтече имейл на главния редактор в Си Ен Ен Ричард Грифитс до подчинените му да ги излъчват само снимани отдалеч и ако хората ги държат като плакати на протести. На другия полюс в страната на Волтер и Зола и на френската революция сега сякаш изживяват нов ренесанс на свободата. “Не ме е страх, аз съм франсе! Не ме търси на колене. Насреща ти съм с моето перо и също съм Шарли Ебдо.” Аз обаче не съм Шарли. Трябваха ми няколко дни, за да го осъзная. В България сме толкова далеч от безрасъдната доблест на убитите сатирици. Не съм Шарли. Не ми достига смелост.