Европари в българското образование

1 млд. и 370 млн. лева за образование и наука ще получи страната ни до 2020-та година по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". За първи път образованието ни ще има подобна европейска програма. От средата на годината за парите могат да кандидатстват училища, университети, научни организации, общини, кметове. Днес програмата беше представена на кметове от София-област.

Тази дългоочаквана програма за образование е създадена с три цели- да се повишат парите за наука до 1,5 % от БВП, да се намалят преждевременно напусналите училище деца до 11 % и да се увеличат висшистите в България до 36 на сто.

Европейските пари ще идват по три направления. Първото се нарича - "Научни изследвания". Тук ще има и най-много пари - 560 млн. лева. Трябва да се знае обаче, че това не са пари по принцип, а са предназначени най-вече за развитие на науката в регионите. Ще има пари и за създаването на Центрове за върхови научни постижения и за международно сътрудничество на учените ни.

По второто направление, което се нарича "Образование и учене през целия живот" ще дойдат 505 млн. лева. Тук ще има пари за преодоляване на функционалната неграмотност и за намаляване на децата, които напускат рано училище. Ще има средства и за вътрешно оборудване в училищата, учебни пособия, компютри, интерактивни системи, също за подпомагане на дуалното обучение в професионалните гимназии и за преквалификация на учителите. В този сектор са заложени средства и за повишаване качеството на висшето образование.

И третата ос, по която ще идват пари се нарича "Образователна среда за социално приобщаване". Тук средства - 252 млн. лева - ще се дават, ако проектите са свързани с приобщаване на ромски деца и деца на бежанци като им се помага да влязат в образователната ни система. Ще има пари и за интегриране на децата със специални образователни потребности и за ранно откриване на специфични проблеми при децата.

проф. Николай Денков, зам.-министър на образованието и науката: "Аз самият в личен план с роднини, с познати съм виждал сблъсъка, когато децата се оказва, че имат дислексия примерно, а учителите им се карат и им пишат ниски оценки, защото този проблем не добре дефиниран по съответната методика".

Кметовете от София-област, които слушаха днес представянето на програмата казаха, че задължително ще кандидатстват. Вече са се ориентирали и в кои области.

Ангел Желанов, зам.-кмет на община Горна Малина: "Задължително ще участваме,ще участваме за допълнително оборудване на училищата и детските градини, обхващане на децата от рисковите социални групи да бъдат включени пълноценно в учебния процес".

Любен Кънчев -зам.-кмет на община Костинброд: "За нас ще бъде много интересно да ни помогне в професионалната ориентация в професионалното развитие на училищата на Костинброд. За информационни технологии, за мултимедийно представяне, за интерактивни дейности".

В началото на март се очаква Европейската комисия да приеме официално програмата. От средата на годината ще започне кандидатстването по проекти. То може да става и по електронен път като обаче от средата на 2016-та година това ще бъде единственият начин за кандидатстване.