Интервю с Лешек Балцерович

Водещ Бойко Василев: Сега едно интервю на Катя Тодорова. Реформа, казва там Лешек Балцерович, е да се реже смело. Лешек Балцерович, силно любен и мразен, баща на шоковата терапия.

Репортерка Катя Тодорова: Наричат го смелчага. Незабележимият през 1989 г. поляк, който днес изучават в учебниците по история. Човекът, който смени системата в Полша с шокова терапия, след която комунизмът завинаги си е отишъл. Днес е в България, която познава отдавна. Говорил е с български студенти за кризата. Казва, че политиката не му липсва, защото никога не се е чувствал типичен политик.

Ще ви върна в миналото. Когато бяхте студент, искахте ли да промените света.

Лешек Балцерович: (превод) Когато аз бях студент, а това беше много отдавна, Полша, също като България, имаше една лоша система и аз мислех, че ще оцелее много, много дълго време. За щастие лошата система, която се наричаше социализъм, рухна и аз имах възможност да подпомогна преобразяването на Полша.

Репортерка: Но вие наистина променихте Полша. Как го направихте?

Л. Балцерович: Мечтаех Полша да бъде свободна, докато съм жив, и едновременно с това имах хоби - реформата. Изучавах я, после сформирах група от много млади икономисти, с които да работим по предложения за реформи. Така че, когато Полша се освободи, ние бяхме малко или много вече подготвени.

Репортерка: През 1989 поляците не знаят кой е. Не блести с гръмки фрази, а казва: мисля, че знам какво трябва да се направи. Не пренебрегва обществените настроения, изпреварва ги с "плана Балцерович", който гласи: "Има два начина да се проведат реформи - бързо и много бързо."

Кои са най-трудните решения, които сте взимали в политическия си живот?

Л. Балцерович: Първоначалното решение за промяна беше драматично, но необходимо, защото в Полша имаше хаос, изключително висока инфлация, ситуация, подобна на тази като в България. Икономиката рухна. Така че първоначалните решения бяха много важни. Нямах кой знае какви съмнения относно програмата, която трябва да изберем, защото бях проучвал проблема и по-рано, но така или иначе много хора тогава смятаха, че решенията ми са твърде радикални.

Репортерка: Сега обаче Полша е съвсем различна страна. Шоковата терапия е дала своя ефект, а Балцерович продължава да твърди, че няма по-добър избор от свободната икономика. Казва, че кризата е продукт на грешна политика, а стачките в Европа по общия проблем пенсионната реформа не го притесняват.

Л. Балцерович: Хората живеят по-дълго и трябва да работят по-дълго. В противен случай икономиката ще рухне. Всички предприемат тези мерки, така че да има стачки е нормално в свободна държава, но решенията трябва да отчитат бъдещите интереси на нацията, не само това, което ни вълнува днес.

Репортерка: Какви са поуките от кризата?

Л. Балцерович: Първата поука е, че трябва да се подхожда много внимателно и да не се позволява на кредитирането да нараства толкова бързо. При бърз ръст всички са много доволни, а времената са хубави, но са и опасни времена, защото след това процъфтяване идва срив и спира икономическата дейност. Финансовата дисциплина също е много важна. Смятам, че в това отношение България се справя доста добре в сравнение с някои други държави. Държавният ви дълг е по-малко от 20 процента, а в Гърция той е 130 процента от брутния вътрешен продукт. Така че е много важно да има бюджетна дисциплина, но и конкуренция в икономиката. Това означава по-малко бюрокрация, която да пречи на бизнеса.

Репортерка: Каква е цената на бавните реформи? Много българи вече са уморени от 20 години реформи.

Л. Балцерович: Смятам, че първоначално на България й беше много трудно в политическо отношение. В сравнение с Полша у вас имаше по-малко реформи през първите 10 години. След това имаше едно рухване на финансовата система 1996-1997 г. и трябваше отново да изградите икономиката. Но мисля, че много важно решение беше да въведете валутния борд. Имате много силна валута и това е един от фундаменталните елементи, който трябва да бъде съхранен. И да завършат реформите. Те са като болест. Ако има заболяване, то трябва да бъде лекувано. Няма смисъл да се оплаквате от това, което трябва да бъде предприето. По-добре е да се мобилизирате и да го свършите.

Репортерка: Реформаторът на Полша, когото цитират в учебниците по икономика, днес изглежда удивително скромен, с упоритост и прагматичност, която не се е променила от политиката или критиките за цената на промените.

Какво предпочитате в икономиката - пари за култура или за полиция, смели политици или хладни умове?

Л. Балцерович: Мисля, че на първо място държавните разходи трябва да се ограничават. Ако се харчат много бюджетни средства, данъците ще са високи и ще има бюджетен дефицит. Но ако се ограничат бюджетните разходи, ще паднат данъците, а така хората ще могат да разполагат с повече пари, които да харчат, а не обратното - политиците да харчат нашите пари. Това е най-важното.

Репортерка: Липсва ли ви политиката? Как живеете сега?

Л. Балцерович: Аз съм бил държавен служител 15 години и дори повече. В политиката се задържах повече, отколкото очаквах. Не съм типичен политик. Никога не съм искал да се занимавам вечно с политика. Исках да си свърша работата.

Водещ: Ето един човек, който си признава, че не е искал да се занимава с политика.