Репортерски поглед: България на прага да загуби въздушния си суверенитет

Военната ни авиация, която има над 100-годишна история, може да остане само с два изправни изтребителя МиГ-29 от месец май. Това заяви в петък от парламентарната трибуна военният министър Николай Ненчев. Така България е на прага да загуби въздушния си суверенитет. И един куриоз продължава да е факт - МИГ-29 лети в един радиочестотен спектър с влаковете по линията Пловдив-Свиленград. Репортерски поглед на Александър Марков. За пръв път в най-новата ни история чужда авиация може да поеме охраната над българското небе. След 14-годишно умуване и изготвяне на проекти българските военновъздушни сили все още нямат нов изтребител, а останалите годни да летят 4-5 МиГ-29 са несъвместими с оперативните стандарти в НАТО. До май месец трябва да се намери спешно решение.

Николай Ненчев, министър на отбраната - 06.03-2015 г.: При определени обстоятелства наистина може да се окаже така, че в скоро време да разполагаме само с 2 самолета, способни да носят бойно дежурство. Имам предвид това, че за останалите ще бъде изтекъл ресурсът на двигателите, както и на самолетният агрегат. Тъй като въпросът с годините е пряко свързан също с броя на полетите и летателните часове, сами разбирате, че сме в незавидно положение и що се отнася до летателната подготовка на пилотите. 

Който и да ремонтира самолетите - поляци, с които водим преговори, или руснаци, които са производителите, разчетите показват едно - поддръжката на МиГ-овете тази година ще ни струва 30 милиона лева, а до 2029-а, когато изтича жизненият им цикъл - 1,6 млрд. лв. Ремонтите обаче са временно закърпване на положението, категоричен е бившият началник на ВВС ген. Стефан Попов. Трябва нов самолет, съвместим с НАТО-овските стандарти за опознаване, комуникация и оперативност.

Ген. Стефан Попов, бивш началник на ВВС: МиГ-29 е прекрасен самолет, но ако МиГ-29 в една напрегната обстановка излети, той във въздуха, поради това, че няма опознаване дори, той ще бъде противник за всички. На екраните той ще излиза като противник и за страните от НАТО, ако щете - и от другата страна. 

След години доработване на Проекта за нов многоцелеви самолет военните се спряха върху три варианта. Американският Еф-16 развива до 2400 км. в час, максималната далечина на полета му е 4200 км. и нов струва около 47 млн. долара. Европейският "Юрофайтър" развива до 2200 км. в час, максимална далечина на полета - 1400 км. Единица нов самолет струва между 58 и 70 млн. долара. Шведският "Грипен" достига до 2400 км. в час, дължина на полета - 2800 км., нов струва между 45 и 61 млн. долара. Според генерал Попов обаче въпросът не е само да купим самолет, а дали поддръжката му ще ни е по джоба, за да не изпаднем във вече позната ситуация.

Ген. Стефан Попов, бивш началник на ВВС: Беше много показно, примерно за МиГ-29 - ние ги приехме 89 година и след 6 години и малко отгоре настъпи моментът, когато трябва да минават ремонти и т.н. - и останаха на земята. Бяха дърпани по шосето. Да, 2000 г. ние ги пребазирахме от Равнец в Граф Игнатиево по земята част от тия самолети. 

Ясно е, че за да запазим въздушния си суверенитет, трябва или да продължим да поддържаме МиГ-овете, или да купим нови самолети. Те обаче вървят "в пакет" и с нови радио-комуникационни и навигационни системи. Част от сегашните системи са остарели и използването им крие сериозни рискове. Съветските ни МиГ-ове са насочвани и използват система за опознаване "свой-чужд" на радиочестоти, които отдавна трябваше да са освободени за граждански нужди. А те са разпространение на цифрова телевизия, широколентов интернет и въвеждане на нова система за комуникация в железопътния транспорт.

Ген. Атанас Запрянов, съветник на военния министър /11.02.2015 г./: Навигацията МиГ-29 например и опознаването смущава и работи на същите честоти, на които се управляват влаковете Пловдив-Свиленград, бързата линия. Въпрос: Серизно ли говорите? Ген. Атанас Запрянов, съветник на военния министър /11.02.2015 г./: Сериозно говоря. И влаковете, ако работят честотите на влаковете, може да попречат на самолета да кацне, където трябва. 

Това е така, защото по жп линията Пловдив-Свиленград бе изградена нова система за радиовръзка в реално време между влаковете и диспечерите по гарите. За нея военните трябваше да освободят радиочестотния спектър, но спектърът не беше освободен поради липса на средства.

Полк. Евгени Йорданов, Министерство на отбраната: Министерството на отбраната, за да ги освободи, военните трябва да придобият способности за изпълнение на същите задачи в новия диапазон и тогава вече можем да говорим за пълно освобождаване на досегашния диапазон. 

Ще трябва и нова техника, която да подмени остарелите вече системи.

Полк. Евгени Йорданов, Министерство на отбраната: Част от тази техника, която сега работи, е произведена 60-80-те години на 20 век. Чисто механично, част от тези системи вече се рушат. Така че пътят е този - трябва да ги заменим.

Новите самолети и системи за комуникация ще струват между 9 и 10-цифрена сума, по различни оценки. Докато това се случи, влаковете и самолетите трябва да оперират в един спектър, казват и от Комисията за регулиране на съобщенията.

Мирослава Тодорова, дир. д-я "Разрешителна дейност и честотно планиране" - КРС: Координирането на който и да е граждански спектър в който и да е обхват се съгласува задължително и с МО именно в този консултативен съвет. Така че няма притеснения в тази посока. 

За да няма наистина притеснения, Националната железопътна компания и военните взимат мерки - периодично настройват антените.

Инж. Иван Бакалски, р-л отдел "Сигнализация и телекомуникации" - НКЖИ: Те са начосени директно и само по трасето на жп линиите с много леки отклонения встрани в зависимост от самия терен, по който е изградена железопътната линия. В зоните в близост до авиобаза Граф Игнатиево или летище Крумово се извършват допълнителни измервания. 

Нови или стари самолети, нови или стари радари, експертите са песимисти, че изходът за авиацията ни ще е положителен.

Ген. Стефан Попов, бивш нач. на ВВС: Не е желано от никого, но нашето въздушно пространство опасявам се, че ще трябва да бъде възложено на някои други да вършат тая дейност. Въпрос: Кои? Ген. Стефан Попов, бивш нач. на ВВС: Е, кои, кои ще се определи. Въпрос: В рамките на НАТО - гърци, румънци? Ген. Стефан Попов, бивш нач. на ВВС: В рамките на НАТО са и Гърция, и Турция.

Ще се наложи ли българското небе да охраняват гръцки, румънски и турски изтребители - ще стане ясно до месеци. Нещо, което летци като генерал Стефан Попов - с над 2000 летателни часа и 41 години опит, определят не само като жалко, но унизително и незаслужено.