Като че ли въпросът със сигурността се превърна в една от най-важните теми за преброяването. Затова председателят на НСИ Марияна Коцева посъветва гражданите задължително винаги да искат служебна карта на преброителите и заяви в "Панорама": "Бъдете бдителни, но не мнителни!"
СЛЕДВА ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА:
Водещ Бойко Василев:
"Момчето си отива", но идват преброителите. Мариана Коцева търпеливо дочака, председателят на статистическия институт, Националния статистически институт... всъщност те тръгнаха вече тези преброители, нали така.
Мариана Коцева:
Добър вечер. Да, чудесен преход към темата за преброяването...
Водещ:
Да, това са нашите хора. Това са нашите хора, да.
М. Коцева:
...защото това са нашите хора, които ние броим от 1 февруари. Три милиона сто хиляди и двайсет и трима души от тези хора, чиито съдби показахте, вече са се преброили, но очакваме все още около четири милиона и половина български граждани да преброим. От вчера сутринта от 8 часа 55 хиляди преброители и контрольори са на своите места, по улици, по домове.
Водещ:
Да ги пускаме ли вкъщи?
М. Коцева:
Ами пускайте ги, но бъдете бдителни, но не мнителни, бих казала аз като председател на Националния статистически институт и сериозно на вашия въпрос. Като че ли въпросът със сигурността
в момента се превърна в една от най-важните теми за втория етап на преброяването.
Водещ:
Да, бе, като че ли за първи път правим преброяване.
М. Коцева:
Ами времената са малко по-различни, хората са по-информирани. Винаги има недобронамерени хора, които биха се възползвали от всякаква възможност, и затова аз синтезирам винаги, когато имам възможност, и се обръщам към гражданите - задължително искайте служебна карта на преброителите. В момента, в който видите на тази карта трите имена, поискайте лична карта
на човека, за да се убедите, че това е той. Имаме телефони, на които можете да проверите тяхната самоличност, но от вчера сутринта това, което работи и което е, така, много интересно за коментиране като един процес, е, че българският народ се организира по входове, по улици и тези председатели на етажната собственост, които дълго време се опитвахме, като държавните институции...
Водещ:
Да ги открием.
М. Коцева:
Да ги стимулиране, за да се регистрират, всъщност те много активно се обаждат на нашите телефони като представители на своите съкооператори, на своите съседи и са поели инициативата първи да установят кои са преброителите за техния вход, да се свържат с тях, тъй като нашите преброители абсолютно всички имат GSM-и, снабдени са със СИМ карти, така че имат номера специално за целите на преброяването, и да ги представят на своите съседи и аз, така, мисля, че тази практика работи изключително добре в първите два дни.
Водещ:
Ами ето ви го гражданското общество. Вие очаквахте ли, че 3 милиона и 100 хиляди ще се преброят по интернет.
М. Коцева:
Откровено казано, не, въпреки че първоначалните...
Водещ:
Ето как подценяваме народа. Ето как подценяваме народа.
М. Коцева:
...ни проучвания от лятото показаха около 20 процента. Освен това България е една от 7-те държави само в Европейския съюз, които предлагат такава възможност за броене по интернет. И всичките мои колеги от другите шест статистики казваха, че очакват около 20 - 25 процента. В момента, в който през януари нашите проучвания показваха 40 процента, ние, разбира се, вярваме на нашите статистически числа, но отдадохме...
Водещ:
Да, остава и вие да не им вярвате.
М. Коцева:
...така, че ще се дължи може би на прекален български ентусиазъм, но крайният резултат е 42 процента за цялата страна, за София - 70, за всички областни центрове процентът е 50. Тоест за всеки областен град на България всеки втори жител на този град се е преброил по интернет.
Водещ:
Де да гласуваха и те, всичките.
М. Коцева:
Това вече е друга задача. Защото там е малко по-различна задачата. Хората, които се занимават с това, трябва да решат и други въпроси, които не се решават по време на преброяването. Така че нашият експеримент, който беше направен с цел улеснение на хората, показа много положителни неща и може да се върви напред.
Водещ:
Да не се окаже, че ако приспаднем грешките, ще станат 2 милиона.
М. Коцева:
Не, няма, защото въпреки че в началото имаше хора, които от голям ентусиазъм и мъжът, и жената поотделно... дали от служебните си компютри или от вкъщи, седейки в две различни стаи, се брояха взаимно. Ние сме проверили вече и много малко са
тези двойни броения, така че процентът си е абсолютно е реален - 42 процента.
Водещ:
Как ще разберете кои са най-богатите българи? Защото питате за кола, но не питате за яхта примерно.
М. Коцева:
Ами ние нямаме за цел да разберем кои са най-богатите българи. Преброяването има за цел навсякъде по света да реши три въпроса като информация, да предостави информация за броя на населението. Общо за страната и за всяко едно населено място, за състава на населението по различни характеристики, по възраст, по пол, по образование, по професии. И на трето място - да характеризира жилищните условия, бита, а на не богатството на хората. И както вече добре знаете, картата в интернет, половината народ се е преброил, никъде няма въпроси какъв е вашият доход.
Водещ:
Да, така е. Обаче най-фаталният въпрос, който чакаме, кой е? Дали се топим българите.
М. Коцева:
Топим е процес, който предполага динамика. Това, което ние в момента имаме по регистрация, знаем, т.е. по адресите на гражданите, знаем, че в България живеят 7 милиона и 500 хиляди български граждани, но очакваме известна част от тези български граждани да живеят в чужбина, а на практика да не са посочили новия си адрес, така че със сигурност българското население ще бъде по-малко, а в сравнение с преброяването 2001 г., още тази статистика показва, че българското население намалява. Но чак да се стопи... не бих казала, че има такъв процес.
Водещ:
Значи пак ще има увесени носове след преброяването, ставаме все по-малко и по-малко. Аз бях роден, като чакахме 9-милионния българин.
М. Коцева:
Ами, да, 1985 г. преброяването... това е преброяването, в което почти сме достигнали 9 милиона. Оттогава и 1992 г. преброяването, и 2001 г., и сега 2011 г. ще се регистрира спад на населението. Но аз като статистик смятам, въпреки че самата дума преброяване насочва към очаквания най-интересното да е броят на хората, за мен има много повече информация, по-богата, която може да послужи за бъдещи европейски проекти, за политики, защото това е единственият източник на информация, който до най-малкото населено място ви дава информация и за състава на населението - примерно дали е възрастно население, с какви професии е населението в определено населено място, с какво образование е.
Водещ:
Дали българинът държи на имотите си?
М. Коцева:
В какъв смисъл?
Водещ:
Дали притежава недвижима собственост доста повече, отколкото е средното за ЕС, да речем?
М. Коцева:
Да?
Водещ:
В смисъл трябва да изчакаме преброяването, за да разберем това, нали?
М. Кочева:
Пак искам да уточня, че целта и вие вече знаете, запознати сте с картата, ние не питаме вие колко имота имате.
Водещ:
Дали сте собственик става въпрос.
М. Коцева:
И не питаме дали сте собственик, целта е да се установят характеристиките на жилището като условия на живот, т.е. има ли, да кажем, топла вода...
Водещ:
Има ли кухня, да, 3 стаи...
М. Коцева:
...има ли канализация, въпреки че имаше доста скептици, но в България има места все още, за съжаление, където хората не разполагат с такива удобства. Но целта на преброяването е да установи по-скоро за страната като цяло сградния фонд, каква степен е необитаем, а не да го свърже всяко жилище с конкретно лице.
Водещ:
С конкретен човек. Добре, дайте да обобщим и да кажем и тук и да включим и останалите събеседници - добра или лоша новина? Очевидно, че има една добра новина и тя е преброяването в интернет. Какъв извод можем да направим от това нещо?
М. Коцева:
Ами аз мисля, че добрите новини са много повече и въпреки че вие очаквате сигурно като статистик от мен да чуете най-вече числата и аз да се възхитя от това число от 3 милиона и 42 процента от населението, разбира се, това е безспорният резултат. Но самият процес показа още много добри новини, които ние тепърва ще анализираме, ще осмисляме. Аз ще посоча няколко от тях...
Водещ:
Много кратко, да, моля.
М. Коцева:
...много кратко и синтезирано. Електронното преброяване показа, че българският народ може да се обедини зад една национална кауза, когато е мотивиран за това; че е склонен да използва информационни технологии и е готов да се разширява това; че има гражданско общество, макар и то да е гражданското общество на входа и нашия квартал; че българинът има изключително силно развито чувство за дом и семейство и успя да организира и да преброи всички. И това мисля, че не са малко добри новини.
Водещ:
Буквално по една дума от другите. Христо Бисеров.
Христо Бисеров:
Преброяването е положително явление. Без да е феномен, начинът, по който българите откликнаха, е нещо, което е много хубаво. Дано и резултатите от преброяванията, които ще покажат какъв е битът на българина, бъдат с такъв положителен знак.
Водеща:
Румяна Бъчварова.
Румяна Бъчварова:
Безспорно добрата новина от последните дни е високият дял на хората, които са се преброили в интернет. Това означава, че в българското общество има други канали за информация, друга възможност за общуване, социално общуване. Това е много силен знак навън за нашата нация, защото този висок дял на хора, които влизат в интернет и го използват, е изключително добър знак за нивото, на което е нашето общество. След това преброяване политиките в България ще бъдат различни, защото ние ще имаме ясна картина не само за броя на населението, за образователната, за социалната, за етническата структура, а това при всички случаи ще промени и досегашните политики, и фокуса, който дават те.
Водещ:
Дай боже... Дай боже, да видим. Тук сме реферите на обещанията. Благодаря ви.
Чуй новините
Подкаст
