Нови правила за бързите кредити - предлагат кодекс на добрите практики

Нови правила за уреждане на споровете между фирми за бързи кредити и потребителите, предлагат от сектора. Кодекс на добрите практики е подписан между Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, в която влизат 12 фирми за бързи кредити, и Националната асоциация за защита на потребителите. Предвижда се споровете да се решават извън съда при такса от 50 лева за срок от 30 дни.

• Кредитите днес: необходимост или удобство?

Мартин Иванов и съпругата му са изтеглили общо 36 бързи кредита от пролетта на миналата година досега, за около 60 000 лева. Първите заеми те взели за спешни ремонти и ги върнали в началото на тази година. После Мартин купува на лизинг кола с 50% авансова вноска от софийска автокъща, която обаче се разваля на 230-ия километър.

"Оттам насетне се оказа, че съм направил класическа грешка. Нито автокъщата си взе колата обратно, нито лизингът ми върна парите с условието, че те били финансираща страна, нямали отговорност. И тъй като въпросният лизинг е собственост на една от големите фирми за бързи кредити, аз реших да вляза в детайли относно бързите кредити", обясни потребителят Мартин Иванов.

• Нелоялни практики при бързите кредити: Заблуди в договорите, огромни лихви и заплахи

И тук започва експериментът му.

"И какво направих - взех още едни бързи кредити, които върнах. Взех трети бързи кредити от 16 фирми, като тези кредити не ги върнах абсолютно умишлено. Поставих се в условията на длъжник да видим какво ще стане. На всички им написах едно писмо, което е с едно съдържание: По закона за потребителския кредит вашият договор има неправомерни клаузи, ако обичате, по мои виждания, имам надвнесени суми в размер на еди колко си пари. Ако обичате, да ми възстановите сумите", разказа Мартин.

Мартин предпочита да търси правата си в съда. Подписаният Кодекс на добрите практики за отговорно небанково кредитиране от 12 фирми в сектора обаче предлага предсъдебно производство - алтернативно решаване на спорове, което и сега съществува в нашето законодателство, но не се използва често.

"То е бързо, то е евтино, то е 50 лв. Необходимо е потребителят да попълни един формуляр в рамките на 15 минути, ако търговецът е кривата страна, попълва всички разходи и крайният резултат е задължителен за него. А ако потребителят не е удовлетворен, може и да използва и съда", обясни Дамян Лазаров от Национална асоциация за защита на потребителите.

"Да дадем възможност на потребителя да се запознае с тези добри практики, да ги изисква от сектора от една страна, от друга страна да дадем възможност на повече участници да се присъединят към тези добри практики, като преустановят не толкова добрите практики", каза председателят на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране Николай Цветанов.

"Има няколко по-често срещани. Едната хитрост е, когато имате един договор, където всичко изглежда нормално в този договор, но в същото време потребителят е сключил и втори договор с фирма гарант или фирма поръчител, който гарантира, че вземането ще се върне. И всъщност се оказва, че потребителят трябва да върне не 6 000, а 12 000 лева. Друга хитрост е допълнителни услуги", разясни адвокат Богомил Йорданов.

Адвокат Йорданов, който се занимава с 14 от фирмите за бързи кредити, чийто клиент е Мартин смята, че съдът е най-добрият изход.

"Дали ще се плащат вноски по тези кредити, докато тече разрешаването на спора, дали докато тече, фирмата за бърз кредит ще може да се обърне към съда и да иска издаване на изпълнителен лист по член 410. Реално, в съда над 90% от всички дела изобщо в съдебната практика се печелят срещу фирми за бързи кредити", каза адвокатът.

Текстът на Кодекса е представен в Комисията за защита на потребителите, които имат последната дума. От сектора настояват и за нова регулация, като според тях формулата за годишния процент на разходите е остарял метод. А опита си Мартин иска да сподели с всички пострадали от бързи кредити, като направи достъпен сайт, в който всеки ще може да изтегли текст на примерна искова молба, с която да търси правата си. Последните данни на БНБ сочат, че общият размер на бързите кредити е 6,314 млрд. лв, от които домакинствата са взели 4.3 милиарда лева. Растат и необслужваните кредити - към края на септември те вече са близо 405 млн. лева. За да не попаднат в тази графа точно преди празниците, когато заемите растат, съветът е клиентите да се обърнат към няколко фирми и да сравнят офертите.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News