Няма зърнена криза

Няма зърнена криза в България , това каза в студиото на „Денят започва" министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. Според него в страната има достатъчно зърно. На въпрос дали е налице картелно споразумение за цената на хляба министър Найденов отговори: "В България в момента има около един милион и половина тона зърно. А до новата реколта са ни необходими под един милион. Категорично повтарям: Няма зърнена криза в България! Има, разбира се, скок на цената на зърното, но това е един процес, който не е само за България, това е светова тенденция. Имаме достатъчно зърно. Разбира се, цената му е висока, но тя е висока не само за България. Друг е въпросът дали някой покрай скока на цената на зърното не се опитва да спекулира с цената на крайния продукт. Няма монопол, има Национална асоциация на зърнопроизводителите и нейните членове са доста, така че аз не разбирам какво разбира г-н Костов под монопол. Ако има монопол или картел, трябва да се сезира Комисията за защита на конкуренцията."

Цената на зърното, възможността от зърнена криза, проблемите на зърнопроизводството, увеличените цени на храните като световна тенденция обсъждаха в студиото заедно с министър Найденов и Радослав Христов, председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите, и Красимир Аврамов, председател на Консултативния съвет по зърно.

Пъкен текст на разговора

Водеща Жени Марчева:
Здравейте, добро утро отново. Нашият сутрешен блок
продължава. Гост на "Денят започва" е министърът на земеделието Мирослав Найденов. Добро утро казвам и на Радослав Христов, който е председател на управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите, и Красимир Аврамов, председател на Консултативния съвет по зърното. Трима господа в студиото, добро утро.
Мирослав Найденов:
Добро утро.
Радослав Христов:
Добро утро.
Красимир Аврамов:
Здравейте.
Водеща:
Сега, господин министър, вие твърдите, че няма зърнена
криза. Опозицията обаче, и червената, и синята, твърди точно
обратното. Въпросът е кой казва истината. Има ли зърнена криза, или няма?
М. Найденов:
Това наистина е тема, която е доста актуална в последните
дни, и наистина тема, по която се упражняват и отляво, и
отдясно. И аз се радвам и благодаря за това, че заедно с мен сте поканили в студиото и председателя на Консултативния съвет по зърното, тъй като това е независим орган, обществен орган, както и председателя на Националната асоциация на
зърнопроизводителите, тъй като те са и всъщност хората, които могат да отговорят дори по-добре от министъра има или няма. Аз ще отговоря като министър и на базата на данните на службата, която ми е подчинена - това е Националната служба по зърното. Това е служба, която години наред следи ситуацията на пазара, контролира и зърното, и фуражите, и може наистина, така да се каже, че нейните данни са абсолютно достоверни. Съгласно данните на тази служба в България в момента има около 1,5 милиона тона зърно, към момента, а до новата реколта са ни необходими под един милион, което категорично, повтарям го и надявам се, че господата в студиото ще го потвърдят, няма зърнена криза в България. Има, разбира се, скок на цената на зърното, но това е един процес, който не е само за България. Това е световна тенденция, и то не само по отношение на зърното, но тъй като всички са се вторачили в зърното и някои наистина започват, така, да се упражняват на тази тема. Имаме достатъчно зърно, разбира се, цената му е висока, но тя не е висока само за България. Тук е, разбира се, въпросът дали някой покрай скока на цената на зърното не се опитва да спекулира с цената примерно на крайния продукт. И аз съм говорил, мисля си, че и във вашето студио преди няколко месеца, тогава, когато ме попитаха, тръгвайки цената на пшеницата нагоре, защо хлябът поскъпна буквално за дни, буквално в мига, в който поскъпна зърното на борсата в Чикаго, на другия ден поскъпна хлябът в България. Това не беше нормално. Но вече това са минали времена. Относително стабилно е, разбира се, има ръст, но той не е лавинообразен, какъвто беше в началото, при зърното, и с това да завърша - категорично зърнена криза няма, има достатъчно зърно, въпрос на търсене и предлагане.
Водеща:
Питам вас обаче като политическа фигура, защото политически бе упрекът. Тук вчера в това студио бе лидерът на ДСБ Иван Костов. Ще го цитирам съвсем точно, той каза така: "Кабинетът не смее да признае, че България има монополен производител и монополен съхранител на зърно."
М. Найденов:
Вижте, наистина хубаво е, че в студиото са и представители
на бизнеса, по-скоро те трябва да отговорят. Категорично няма
монопол. А ако има монопол, друга е институцията, която трябва да реагира, не самото министерство. Няма монопол, има Национална асоциация на зърнопроизводителите и нейните членове са доста, така че аз не знам какво разбира г-н Костов под монопол.
Водещ Андрей Захариев:
А възможно ли е, ако не е монопол, да е картел?
М. Найденов:
Ами, да, тъй като...
Водещ:
Ами, различни са все пак...
М. Найденов:
...те реферират, реферират двата термина. Ако има, нали,
отново казвам, монопол или картел, трябва да се сезира Комисията за защита на конкуренцията.
Р. Христов:
Ако разрешите да допълня...
Водеща:
Казвайте.
Р. Христов:
По отношение на думите на г-н Костов, значи, в България има
регистрирани 120 хиляди земеделски производители, от които около 60-65 хиляди са зърнопроизводители. Хората сами могат да си отговорят на въпроса дали е възможно съглашение между такава голяма общност от зърнопроизводители, ако мога така да го нарека. Другото, което е, нека да не хвърляме в медийното пространство на обществото ни безпочвени приказки и думи, които не са подкрепени с доказателства. Аз ще помоля г-н Костов, нека да изнесе точно фирмите, които държат количествата зърно, какъв дял са те от общото производството и дали тогава вече на базата на този процент може да се говори за монополизъм или нещо друго. Това, което смея да твърдя, че сред зърнопроизводителите никога не е имало такова съглашение, такова споразумение за уговорка на цени. Тъй като г-н Найденов вече спомена, че зърното е борсова стока, няма как примерно в съседна нам Гърция, която е на 100 километра, зърното да бъде 50 стотинки, а в България 20. В крайна сметка пазарният принцип си работи. Това са пазарни механизми и аз мисля, че тук по отношение на цената на хляба и на зърното повече спекулата е политическа от страна на опозицията, отколкото икономическа. Тъй като...
Водеща:
Това защо, извинявайте, защото идват избори или причините са някакви други?
Р. Христов:
Лично аз не искам да давам обяснения на, така, кое е
подбудило г-н Костов и въобще като цяло опозицията, била синя, червена или каквато и да е тя, да говори така. Само мога да кажа едно - че това нещо ще рефлектира върху гърба на народа. И понякога точно едно такова говорене, според мен неправилно политическо говорене, вдига цените на някои продукти. В този смисъл, в този аспект бих казал, че трябва да бъдем по-премерени, когато говорим за спекула, когато нещата не са доказани и не са подкрепени с необходимите аргументи. Когато говорим също и за цени, винаги сме казвали, че трябва да се говори за цялата производствена верига. Цената на хляба не зависи само от самото производство на хляб, не зависи само от самото производство на брашно, от самото производство на зърно. Защото пък производството на зърно има други разходи, които се формират преди него. Сега ще помоля председателя на Консултативния съвет...
Водещ:
Да, мисля, че г-н Аврамов се е подготвил...
Водеща:
Господин Аврамов се е въоръжил със схеми...
Р. Христов:
Да, с едно много хубава схемичка, която...
Водеща:
Дайте да ги чуем и ако може, и да ги покажем.
Кр. Аврамов:
Понеже аз не искам да говоря политически приказки...
Водеща:
Така е, вие не сте политици.
Кр. Аврамов:
...вярно е, че политическите изказвания влияят на пазара на
зърно. Искам да говоря, доколкото имаме информация и са точни данните на статистиката и проверките в браншовата организация на зърнопроизводителите, с факти. Тук съм си направил една схемичка. Знаете, че по времето на г-н Костов, 2000 година, министър-председател беше Венци Върбанов...
Р. Христов:
Министър на земеделието.
Кр. Аврамов:
...т.е. министър на земеделието беше Венци Върбанов, тогава
се създаде Консултативният съвет по зърното - зърно, брашно,
хляб. Аз съм разширил веригата малко, преди зърното сме сложили химическата индустрия, а най-накрая търговските вериги. И виждате, зърнопроизводителите са притиснати от цената...
Водещ:
Да, сега се вижда.
Кр. Аврамов:
...на торта, цената на горивата, цената на семената и пестицидите. Между индустрията и зърнопроизводството има
доставчици, търговци, прекупвачи. Между зърното и брашното също има търговци, прекупвачи. Между мелниците и хлебопроизводителите също има доставчици. И най-накрая има договори между търговските вериги и хлебопроизводителите. В тези договори съвсем точно да описани правилата, по които се търгува хлябът в България. Веднага искам да кажа, че когато говорим за спекула или повишаване на цената, ние сме създали работна група със заповед на министъра, която ще проверява качеството на продуктите по цялата верига. И новото предложение към групата, която проверява качеството, видни икономисти да бъдат включени, като проф. доктор на икономическите науки Мишев, "Отворено общество", които да видят каква е рентабилността във всеки един сектор. Категорично не трябва да се говори, че има спекула в производството, това производство, което ще плати най-много данъци на държавата през тази година.
Водеща:
Добре, тъй като ми се ще да вървим напред, тъй като много
въпроси имаме към министъра, вкратце да кажете има ли реална предпоставка за увеличаване на цената на хляба сега с между 15 и 20 процента, както се говори?
Кр. Аврамов:
За да отговоря на този въпрос, ние след 15-20 дена сме
насрочили заседание на консултативния съвет, където ще се
обработят данните от двете работни групи. Тогава ще бъде
анализирана ситуацията на международните пазари. Две важни неща се случват. Г-20 започна да преговаря за цените и да води
консултации за цените на продоволствените стоки. Махнаха се
митата в Европейския съюз, това никога не се е случвало, за внос на фуражен ечемик и пшеница. От вчера някои цени на фуражната пшеница започнаха леко да слизат надолу. Разбира се, пазарът на зърно е много динамичен и влияят много фактори върху него.
Водещ:
И все пак има ли изгледи в скоро време да се стигне до
някаква, така, по-трайна тенденция за спадане на тези цени,
ако...
Кр. Аврамов:
Значи, зърното е една такава стока, когато цената след жътва
е най-ниска, а чак на следваща реколта вече ще имаме някаква
промяна. Но всички фючърси показват, международни сделки на зелено, че през август 2011 г. цената няма да падне много на
зърното. На борсата в Будапеща около 30 процента, 30 лева е
по-ниска цената.
Водеща:
Добре. Да чуем, да чуем сега министър Найденов. Сега,
казвате, че сме имали най-прекрасния хляб в цяла Европа, сега
обаче ядем хляб за прасета. Вкратце защо се случи това и има ли някакъв шанс да се върне хубавият хляб, който наистина някога ядяхме и слагахме на трапезата?
М. Найденов:
Случи се не само по отношение на хляба, тъй като по време на
прехода ние наистина отстъпихме от тези стандарти, които
правеха преди 1989 г. българските храни наистина едни от
най-качествените, отстъпихме. Под така наречената либерализация на пазара и на производството се случиха странни неща - да ядем сирене без мляко, колбаси без месо и, разбира се, хляб от най, най-ниско качество. За да не се случва, аз, по-важно да кажем какво правим и тъй като хлябът ресорно като краен продукт мина към министъра на земеделието преди няколко седмици с влизането на Закона за създаването на Агенцията по безопасност на храни, от началото на миналата седмица работи вече експертният съвет по хляба, който създава стандарти, и не само за крайния продукт, а стандарти за брашното, разбира се, и за пшеницата, от която се прави този хляб, за да можем ние наистина отново да ядем най-добрия, тъй като България е имала най-добрия хляб.
Водеща:
Кога ще е готов този стандарт за хляба?
М. Найденов:
Стандартът ще е готов, предполагам, може би в рамките на
месец, тъй като занимават се експерти. Аз не искам да ги
притискам да работят, но позволете ми само две думи наистина, за да приключим темата, защото трябва да се чуе веднъж завинаги, аз се радвам, че това ще стане от ефира на националната телевизия. Много хора, тъй като този бранш в момента... и ето, онзи ден се прибра вицепремиерът Дянков от ЕКОФИН, съвет на финансовите министри, имаше доклад на Евростат, според който България бележи ръст, с 34 процента експортното салдо се е увеличило. Това е заради най-вече производството на зърно в България и друга аграрна продукция. Това в момента е браншът, който тегли българската икономика, и подобни спекулации, подобни опити за вбиване на клин, ако щете, между държавата в лицето на министерството и самите браншови организации чрез изказвания, некоректни публикации и каквото и да е, наистина реже клона, на който всички ние в момента седим, защото единственият сектор с ръст за миналата година според данни на Националния статистически институт е аграрният сектор. И днес, когато ние трябва да помагаме на този сектор, днес, когато този сектор за първи път от години започва да плаща данъци и те наистина ще бъдат много високи, защото приходите там са и всъщност това, което е реализирано като брутен вътрешен продукт, е най-високо, някой се опитва да спекулира, затова, моля ги, нека да оставят хляба на мира, защото наистина никой не е по-голям от него.
Водеща:
Сега, казвате стандарт, да кажем, до месец ще има за хляба.
Колко обаче по-скъп ще стане насъщният заради въвеждането на този стандарт?
М. Найденов:
Аз, вчера не, онзи ден бях поканил търговските вериги и
казах на събирането, че, има една много хубава българска
поговорка - безплатно е само сиренето в капана за мишки. Тъй
като не искаме ние да сме мишките като потребители, нека да е
ясно - евтиното е компромис с нашето здраве. Това, което ядяхме години наред, и наистина парадоксални цени както и за хляб, и за други неща, не работеше за нас, защото ние го компенсирахме след това за медикаменти. Хлябът не знам колко ще поскъпне. Когато направят стандарта, те ще кажат. Той няма да е задължителен, това е важно да се уточни, т.е., ако на някого много му харесва онзи евтиният хляб, да продължава да си купува от него, но тези, които искат да имат право на избор, и това искаме да направим ние, да дадем правото на избор на потребителя, правото на качество, минимални прагове на качество, тези хора трябва да знаят, че трябва...
Водеща:
Що за чудо е това обаче минимален праг на качеството на
храните, аз въобще не го разбирам това. Какъв е този минимален праг?
М. Найденов:
Аз казах онзи ден малко шеговито, че който успее да го
направи, трябва да му дадат Нобелова награда, защото това е
консенсус между много страни - производители, преработватели, търговци, компетентни и контролни органи, но ние сме длъжни да го направим, защото не можем да обясним, и мен ме питат като министър кренвирш от 2 лева качествен ли е, да, той е безопасен, но в никакъв случай не е качествен, а когато ядеш продължително време нещо, което е безопасно, но некачествено, това не е...
Водещ:
Съществува ли опасност, извинявайте, г-н министър, обаче да
стане така, както стана в началото със стандарта "Стара планина" - заради хитринки да се получи дискредитиране на стандарта?
М. Найденов:
Вижте, аз си мисля, че това е обица на ухото на всички,
които се опитват и залагат на определен стандарт, защото, когато сме казали нула процента примерно соя, тя трябва да е нула и ако почнем да правим 0,1 или 1, когато кажем примерно, че ще правим хляб от висококачествена пшеница, разбира се, и брашно без подобрители, ами, трябва да го правим. Иначе те дискредитират стандарта и тъй като държавата показа, че има контролни механизми да контролира това, затова оцеля стандартът "Стара планина" и затова той в момента заема около 17 процента въобще от месните произведения. Надявам се, че с хляба ще стане... три ще бъдат - бял, добруджа и типов, но ще бъде истинският вкус на насъщния.
Водеща:
Принципен въпрос към вас въобще за стандартите, които има и
които подготвяте. Получава се така, има един стандарт и
моментално въпросният продукт става по-скъп, което е съвсем
естествено. Съответно това, което струва по-малко, е
некачественото, боклукът. С какво обаче измислянето на тези нови стандарти помагат на българите, живеещи в една държава, в която минималната работна заплата е 240 лева? Априори половината от населението и голяма част от населението е принудено да си купува боклуците, евтиното и да гледа като на картинка това, което е със стандарт БДС.
М. Найденов:
Има нещо, което не струва пари - това е здравето. Българинът
е най-болният в Европейския съюз, а лекарствата също са
най-скъпи в България. И аз се опитах да го обясня - купувайки
евтиното, разликата я даваме за медикаменти, нека да направим
избора. Ако щете, и чисто икономически, ако купим един килограм "Стара планина" кайма, и един килограм от тази, много по-евтината, след това изпържим кюфтета, премерете ги и ще видите, че от "Стара планина" ще имате един килограм, а от другото ще имате половин. Тоест вие отново, дори и така
погледнато, ще бъдете загубил. Не много по-скъпи са тези, които са качествени продукти, и ние, отново казвам, трябва да имаме право на избор. И тъй като ние го имаме като големи вече правото на избор, в хипермаркетите го имаме, разделени са тези млечни продукти от мазнина растителна и от животинска, "Стара планина" от останалите, надявам се, и хляба от скоро, сега ще въведем това и по отношение на нашите деца. Задължителен стандарт, това, с което се хранят нашите деца, защото те са богатството на България, ще трябва да бъде също по стандарт. Така че продължаваме в тази посока, независимо какво ни струва, защото ме попитаха, говорим за цени - ама колко ще стане таксата на детето тогава в детската градина. Ами, ако е два лева, знаете ли, че в момента е два лева на ден, нашите деца ядат, какво могат да ядат за два лева на ден, след като, ако пушим, ние даваме шест лева за една кутия цигари? Не е честно за нашите деца. Затова няма да струва там два, сигурно ще струва три, не знам колко точно, но го правим в името на здравето на тази нация, разберете.
Кр. Аврамов:
Предложението за държавни стандарти според мен...
Водеща:
Добре.
Водещ:
Да.
Кр. Аврамов:
...само. Искам да кажа, че предложенията за държавни стандарти на хляб са за трите типа хляб, който българското
население познава много отдавна.
Водещ:
Спомена ги министърът, да.
Кр. Аврамов:
Да, и вътре се изисква да има пет съставки - това е брашното, маята, солта, водата и предложението е подобрители в стандарта, което предстои да бъде обсъждано. В Консултативния съвет по зърното на много места, особено по селата, там, където населението е най-засегнато, социално слабите са много...
Водещ:
Голям процент.
Кр. Аврамов:
...голям процент, безработицата, малки деца, където има, и
пенсионерите. Знаете, че българското законодателство позволява да се прескочат част от звената на тази верига, и на много места фурните работят с тези стандарти, като взимат зърно от производителите кооперации и това зърно...
Водещ:
Избягвайки посредниците...
Водеща:
Да.
Кр. Аврамов:
Избягвайки посредниците, срещу купони взимат хляб.
Водеща:
Добре, да поговорим обаче малко и за качеството на плодовете
и зеленчуците, които ядем.

х х х

Водеща:
Въпросът, който господинът зададе, е ясен.
Водещ:
Г-н министър, чухте за пестицидите, но и това, видяхте ли
"Монитор" с какво излиза на първата си страница днес?
М. Найденов:
Не, нямах...
Водещ:
Четири хиляди спекуланти, повече от четири хиляди, обикалят
из страната и реализират печалби от зеленчуци и плодове от внос, представяйки се за земеделски производители, и маскират тези зеленчуци с БГ етикети.
М. Найденов:
Ами, то пак има една приказка, че ние сме примерно
рекордьори по производство на смилянски боб в света или
самоковски картофи. Така е и с доматите. Използват всъщност
ситуацията в момента, наистина затова, че заработи Агенцията по храните, и спря, защото това бяха пестициди с близо 10 пъти над нормата...
Водеща:
Какво се случи с тази йорданска стока, която блокирахте?
М. Найденов:
Тя беше сложена под карантина. Разбира се, пестицидите имат
карентен срок, след който те се разграждат. И предполагам, че
може би част от нея е върната, от тази стока, другата е под
карантина и ще се изследва отново. Ако нивото на пестицидите е спаднало вече, ще се решава тогава. Но това е големият проблем, вместо да се възползват българските производители, защото не могат всички да гледат примерно и да кажат, ето, зърнопроизводителите, ама кой пречи примерно на производителите на зеленчуци и на плодове? Държавата създава условия. Условията за субсидиране са еднакви и към нопроизводството, и към зеленчукопроизводството. Въпрос е наистина на инициатива и прословутата, дано прословутата българска, така, както казват, трудолюбивост се върне, защото много по-лесно е да вземеш нещо да го препродадеш, затова той показа и схемата, вместо да седнеш да го произведеш.
Водеща:
Добре. Една минута имаме. Последен въпрос, факт е, говорихме и за това тук, в студиото, цените въобще на хранителните продукти растат и в световен мащаб, и тук, в България. Може ли обаче българското правителство да направи нещо за това? Отново ще цитирам Иван Костов от вчера, той призова за шокова антикризисна терапия. Възможна ли е тя в условията на пазарна икономика?
М. Найденов:
По отношение на цените това наистина е световен феномен в
момента, който ще се задълбочи и... не че аз я правя прогнозата, правят я световни анализатори, след това, което се случва в арабския свят. Защото кризата, аз се върнах само преди дни от световното изложение в Париж, където президентът Саркози каза, че след, нали, кризата с петрола и кризата с храните вървят успоредно една с друга и тя ще се задълбочава. И тук сега, днес е моментът България да се възползва от тази ситуация, защото тя има ресурса да произвежда повече и повече храни, които веднага ще бъдат реализирани. И няма никаква по-антишокова терапия от това примерно, че след, буквално след две седмици един милиард лева ще влязат като субсидии в българското земеделие. Тези пари ще създават работни места, ще създават производство. Това е антикризисната мярка. Аз не виждам какво друго трябва да се направи.
Водещ:
Г-н министър, накрая...
Водеща:
Сега, Андрей ще ме убие, ако не...
Кр. Аврамов:
И аз да допълня само...
Водещ:
Да, да.
Водеща:
Моля ви накратко, тъй като една минута имаме.
Водещ:
Трябва и още една тема да засегнем.
Кр. Аврамов:
Значи, основното, което трябва да направи държавата, е да
създаде условия за развитие на зърнопроизводството в България, тоест да се изпълни и меморандумът...
М. Найденов:
Не само, не само.
Кр. Аврамов:
...меморандумът между Националната асоциация на
зърнопроизводителите и Министерството на земеделието и храните. Митата се махнаха от Европейския съюз, това е много важна мярка...
Водещ:
Да, вие го споменахте...
Кр. Аврамов:
Зърнената интервенция знаете, че е на ниска цена, с нея не
може да се въздейства върху пазара - 101 евро. Г-н Костов
говореше за държавния резерв. Държавният резерв, има правила, той е на подчинение на вицепремиера. А там нормата се определя 300 грама по 6 милиона българи за 4 месеца, тоест пшеницата трябва да я има в държавния резерв и това, което може да направим оттук нататък, да се следят статистическите данни на Евростат и Агенция "Митници", за да видим как върви всеки ден износът.
Водещ:
Благодаря...
Кр. Аврамов:
Защото около нас...
Водеща:
Блицкоментар на г-н Христов...
Водещ:
Блиц наистина, че има тема, която...
Водеща:
...защото, ако не питаме за ракията, Андрей ще ме убие мен.

Р. Христов:
Много... да, 30 секунди. Това, което искам да кажа, първо, да не се противопоставят секторите в земеделието като цяло един срещу друг, а трябва да се развиват успоредно всички. И всички, които смятат, че от обработката на земя много се печели и се постигат добри резултати, нека да последват нашия пример и да ни надминат в резултатите. Това е моят апел днес към всички.
Водещ:
Ами, надяваме се, че сега ще говорите с удоволствие за ракията, тоест, че имаме изгледи добри и шансове.
М. Найденов:
Вижте, ракията, аз го казах преди ефира, варенето на ракия се е превърнало в национален спорт. Затова трябва да е национална кауза това, да опитаме, защото някои държави, съседна Гърция го направи...
Водещ:
Го направи...
М. Найденов:
...по отношение на узото. Но ние отново сме го проспали през недалечната 2006 година. Затова една наистина тежка, амбициозна задача, по която работят две министерства - нашето и на финансите. Надяваме се да се случи. Ако се случи, ракията в магазините трябва да поевтинее с около 2 лева. Това е.
Водеща:
Какви са шансовете Брюксел да признае ракията за традиционна национална напитка?
М. Найденов:
Не големи, нека да бъда откровен, не са големи, защото първият въпрос, който те ще ни зададат - какво спахте 2006, защо не го направихте тогава и как тогава тя не беше традиционна напитка, а сега стана. Подготвили сме наистина един много, много задълбочен, прекрасен доклад. Дано, както се казва, хване дикиш пред Европейския съюз.
Водеща:
Добре.
Водещ:
Благодарим ви.
Водеща:
Успех. Благодаря ви за този разговор.