Министър Младенов по актуални теми

В студиото на "Денят започва" външният министър Николай Младенов определи операцията „Зората на Одисеята”, която се провежда на територията на Либия, като правилна и неизбежна. Той подчерта, че страната ни няма капацитета да участва в такава операция и че България се застъпва за тезата, че командването трябва да премине към Алианса. Министър Младенов коментира и изразената от президента Първанов позиция относно начина на провеждане на операцията.

СЛЕДВА ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА:

Водеща:
Либия, Япония, досиета - може би това са само част от
темите, за които ще поговорим заедно с министъра на външните работи Николай Младенов. Добро утро и здравейте.

Николай Младенов:
Добро утро.

Водещ:
Здравейте, г-н министър.

Водеща:
Г-н министър, вчера само в рамките на един ден премиерът
Борисов изрази корено различни позиции - сутринта каза, че операцията "Зората на одисеята" е авантюра, в която той не би пуснал да участват български летци, привечер правителствената пресслужба разпространи едно друго по тон и смисъл съобщение, че тази операция е легитимна, тя е правилна. . .

Водещ:
Нужна.

Водеща:
. . . и нужна, точно така. Последно, авантюра ли е това или
това е правилната операция.

Н. Младенов:
Е, това е правилната операция, защото откакто Кадафи започна да стреля по собствените си граждани и предприе действия, които малко диктатори са си позволявали да предприемат срещу собственото си население, международната операция стана неизбежна. Сега, факт е, че и нашето предпочитание, както и на редица страни, беше тя да се случи в рамките на планирането и на
командването на НАТО, но може би заради спешния характер, в който бяха нещата, и редица други причини тя беше направена от коалиция от държави, които имат възможността да осъществят тази зона, свободна от полети, която има мандат от обединените нации,
от Съвета за сигурност. България няма капацитета да участва в такава операция, затова и ние през последните дни, в които текат дискусиите, и в НАТО, и в Европейския съюз по операциите в Либия, горещо застъпихме тезата, че командването на тази операция трябва да премине към Северноатлантическия алианс, защото тя би трябвало да включва и различни други елементи, например военноморска блокада. Съветът за сигурност наложи
изключително тежки санкции - и икономически, и оръжейни - на Либия. За да могат те да бъдат приложени ефективно, трябва да има наложена военноморска блокада. Отделно от всичко това хуманитарната криза, която се разраства в Либия, както в териториите, които се контролират от бежанци, където няма лекарства и т.н., така и териториите, които се контролират от Кадафи, имат нужда от ясна хуманитарна операция, което вероятно
ще бъде направено от Европейския съюз.

Водеща:
Само да изчистим динамиката в позицията. . .

Водещ:
Така се изразих аз, да, рано сутринта.

Водеща:
. . . на премиера, както се изрази Андрей, може да го
вземете за дипломат. Въпросът е, че световните агенции много бързо цитираха точно това - авантюрата, това ерозира ли по някакъв начин нашата българска позиция по либийската криза.

Н. Младенов:
Българската позиция от самото начало на тази криза е
изключително внимателна по отношение на всяка военна намеса в Либия и по начина, по който тя се прави. Аз го казах и вчера, че ние можем да участваме наистина с военноморски сили, може да участваме в хуманитарна операция, но в дългосрочна перспектива това наши войски, не дай си боже, да трябва да навлязат на територията на Либия, ще има, така, доста непредвидими последствия, не само за нашите двустранни отношения, въобще за
историята на Северна Африка. Между България и Либия има традиционно дългогодишни отношения. Голяма част от тях бяха фокусирани, общественото внимание, върху, така, дружбата, която е имало между Муамар Кадафи и Тодор Живков. Истината обаче е, че много български граждани са свързали живота си с Либия, които работят там, строят обекти. . .

Водеща:
Факт.

Н. Младенов:
. . . лекари, много либийци са дошли тук да учат, да живеят.

Така че това не е само някакво политическо приятелство,
наследено от миналото на тоталитарния режим, това са наистина доста дълбоки връзки между нашите народи вече.

Водещ:
Тоест ние сме внимателни, нали така, това искате да кажете.

Н. Младенов:
Ами, по-добре е винаги да сме внимателни, отколкото да сме неразумни.

Водещ:
Но да повдигнем още малко завесата. Оказахме се на единия бряг с Германия, нали така, от другата страна явно остана Франция. Г-н Соломон Паси каза - ние пропуснахме големия си шанс да засвидетелстваме на г-н Саркози някакво приятелство. Вие какво мислите?

Н. Младенов:
Ами, аз не мисля, че политиката е това да ходиш и да се
кланяш на този, който е по-шумен и по-екзотичен в момента.

Водещ:
Е, може би перефразирах малко г-н Паси, но това беше
смисълът.

Н. Младенов:
Не, не го перефразирахте, в общи линии доста точно го
казахте.

Водеща:
Не, той казва - хубаво беше да бъдем съюзници на Франция от първия миг на тази операция.

Н. Младенов:
Аз мисля, че това, което е хубаво, е, когато имаме позиции,
да ги поставяме на ясна и принципна основа. И когато правим това, ще има страни, с които сме на една позиция, и страни, с които не сме. Но това е част от нормалното, така, развитие на политиката в Европа и в света. България смята и продължава да смята, и ще продължи да смята, в този случай и във всяка следваща, не дай си боже, военна операция в света, поне аз докато съм министър и Борисов докато е министър-председател, че всички наши действия трябва да се основават на ясните правила на международното право, че когато се говори за международна интервенция, трябва да има ясни причини тя да бъде правена, трябва да има ясен мандат от международните организации и там, където ние участваме, това трябва да съответства на нашия капацитет, защото иначе, иначе изглеждаме малко смешно, разбирате ли, малко комично. И за мен това, което е, така, може
би най-, най-важното, е във външната политика на една страна хората, нашите партньори да знаят какви ценности ние отстояваме, как ги отстояваме и с какъв капацитет го правим. Това са, това са, така, някакви принципни съображения може би. Затова ние казваме: да, Кадафи трябва да си отиде, да, ние можем да участваме в натовска операция, която е свързана, която е с мандат на Обединените нации, с това, което разполагаме, например
нашата фрегата или част от военноморските ни сили, хуманитарни действия и т.н. Но в операция по налагане на... въздушното пространство на Либия не можем, нямаме капацитет и не смятаме, че трябва да изпращаме наши войски там.

Водеща:
Отварям една скоба, кратка, как ще обясните на тези, които
ни гледат, защо когато българските медици бяха задържани и получиха по две смъртни присъди и една доживотна Западът проповядваше, как да кажа, тезата за тихата дипломация, а изведнъж днес стана изключително шумно?

Н. Младенов:
Аз го чух това и ще помоля всички, които лансират тази теза, все пак малко да се спрат и да си помислят какво казват. През последните няколко седмици станахме свидетели на стотици хиляди хора, избити в Либия по най-зверския начин от режима. Нека да не се опитваме да правим паралели с това, което се случи с българските медицински сестри, още повече, че има много какво
историята да покаже в бъдеще за този случай и как с този случай се е справила българската държава, как е говорила със своите съюзници в моментите, когато те бяха отвлечени, колко бързо са реагирали всички и т.н., това са много въпроси, които в перспектива, надявам се, историците да анализират. Само едно ще си позволя да кажа. Ако българската държава беше реагирала
толкова ясно и категорично в началото на инцидента с българските медицински сестри, както реагира сега, когато навсякъде упорито и може би досадно призовавахме всички да напуснат страната, ситуацията щеше да бъде по-различна. Нека не забравяме също, че и освобождаването им от затвора стана в крайна сметка с усилията на нашите съюзници от Европейския съюз, Франция включително, може би на първо място, за което ние винаги ще им бъдем благодарни. И да не забравяме другия факт, че когато беше постигнато тяхното освобождаване, страната ни вече беше член на
Европейския съюз. Когато си член на Европейския съюз,
солидарността между страните е на съвсем друго ниво от това, когато не си член на Европейския съюз.

Водеща:
Добре. Прав ли е според вас президентът, че не бива да се
допуска форматът коалиция на желаещите да се превръща в традиция?

Н. Младенов:
Аз мисля, че колкото по-малко... се въздържаме в момента от подобен тип политологични разсъждения, особено тези, които са в позиции като президента, толкова по-добре за нас като страна.

Водеща:
Защо?

Н. Младенов:
Казвам го това, защото смятам, че не може държавният глава на една страна-членка на НАТО в свои изявления да коментира това дали трябва да преосмислим или не характера на Северноатлантическия алианс. Намирам го това за абсурдно. Когато дискусиите в НАТО приключат, а надявам се, че това ще се случи в най-кратко време, операцията ще бъде поета от командване на
НАТО, както и операцията, хуманитарната, може би ще бъде поета от Европейския съюз. Няма никаква драма в това, което се случва в момента. Няма нужда тук да се правят някакви излишни, така, разсъждения, които само и само да създават несигурност у хората. НАТО е най-добрата гаранция за нашата сигурност. Нашите съюзници в НАТО и в Европейския съюз са най-добрите приятели, които България някога е имала, и дори когато ние имаме различни виждания по отношение на политиката извън Европейския съюз или в Европейския съюз, ние ги дискутираме първо с тях, а не с някой друг.

Водещ:
Да разширим рамката. Защо, според вас, Съединените щати също така абсолютно искат НАТО да поеме инициативата и не искат да бъдат ръководно начало в тази, в момента, операция, в този формат на коалицията?

Н. Младенов:
Защото съществува риск, от който... и ние сме изключително, така, внимателни. Съществува риск в перспектива действията на една или друга страна, ако, не дай си боже, ситуацията в Близкия изток продължи да се развива така драматично, както се развива в Либия, да позволим на тези, които са ислямистки радикалисти,
"Ал Каида" и т.н., да използват нашите най-добри намерения и действия за подпомагане на народа, като казват - ето това са едни християни. . .

Водещ:
Кръстоносният поход. . .

Н. Младенов:
. . . кръстоносци и т.н. Такъв риск трябва да бъде избегнат.
Аз не смятам, че този риск в момента съществува, защото
действията, които предприема международната общност в Либия, стават не само с мандата на Съвета за сигурност на ООН, но и с ясната и категорична подкрепа на Арабската лига. Това е изключително важно. И това опровергава тезата, че тук става въпрос за някакъв сблъсък на цивилизации и т.н.

Водеща:
В този смисъл как обаче ще коментирате позицията на Франция, която е против преминаването на операцията в ръцете на НАТО, именно заради лошата репутация на Алианса в арабския свят?

Н. Младенов:
Това е дискусия, която все още не е приключила. В НАТО,
мисля, че мнозинството страни в НАТО са на мнение, че
най-добрият начин тази операция да бъде успешно командвана, успешно реализирана и, така, да има най-бърз ефект в крайна сметка, е когато нейното командване е споделено. Това дава и най-добрите гаранции за политическия контрол над самата операция и за ясното постигане на целите.

Водещ:
Хубаво, казахте, не е сблъсък на цивилизации, и аз се
надявам, че не е така, но Турция веднага се въздържа, в рамките на НАТО, от позиция, т.е. каза, че не е за по-активни действия?

Н. Младенов:
Разбира се, тя има своята специфична позиция, която може да бъде, така, обоснована с последното динамично развитие на отношенията между Турция и Либия през последните няколко години. Така, ако искате до същия начин може да кажете, че и България има специфична позиция, защото като страна, в която живеят и
християни, и мюсюлмани, ние сме особено чувствително към подобен тип теми. Като страна, която има доста свои граждани в Либия, в територии, които се контролират от Кадафи, в територии, които се контролират от временния съвет в Бенгази, трябва да внимаваме какво правим за тяхната сигурност. Още повече, че ако за
другите може да се каже, че те там, нали, може би ще прозвучи малко цинично, но те не знаели какъв е режимът на Кадафи и т.н., на нас това ни е ясно доста отдавна.

Водеща:
Според вас ще е провал ли на операцията "Зората на
одисеята", ако в нейния край Муамар Кадафи остане на власт?

Н. Младенов:
Аз смятам, че крайната цел на всички нас е да застанем
категорично зад исканията на либийския народ. А исканията на либийския народ са Кадафи да си отиде. Колкото по-дълго той продължи да, така, да бъде във функциите, които сега има, аз не мога да ги повторя, защото той не е точно президент, той е някакво вдъхновение на революцията. . .

Водеща:
Да, той е лидер на революцията . . .

Н. Младенов:
Колкото по-бързо той си отиде, толкова по-голям е шансът за национален диалог, за постигане на някакво съгласие за бъдещето на Либия, за излъчване на едно правителство на националното единство, за минаване към избори, които да определят в крайна сметка кой ще управлява Либия. Либия е една много сложна страна. Тя е голяма, рядко населена, с много силна племенна структура. Не трябва да пренебрегваме и риска от разпадането й на съставни
части, ако мога така да се изразя, това би станало при един продължителен конфликт, в който няма ясно надмощие на, така, в крайна сметка на народа на Либия срещу режима на Кадафи. Затова тук трябва да бъдем абсолютно единни в посланията си, в публичното си говорене, за Кадафи няма връщане назад.

Водеща:
Колко са българите, които останаха в Либия?

Н. Младенов:
Към момента това, което имаме регистрирано в посолството, е около 200 човека, но предполагаме, че има и още, които не са се обаждали. Много от българите, които не искаха да напуснат страната, когато ние призовавахме за евакуация, изпращахме самолети, кораби и т.н., не можаха да оценят реално какво се случва. Аз не искам да ги обвинявам по никакъв начин, защото това е страна, за такъв тип страна ние отдавна вече сме забравили как изглежда. В нея няма информация, обществото е...
всичко е затворено, телевизии, външни, не се допускат, или ако се допускат, много контролирано става това. Така че напълно вероятно е ти да живееш в един град, в който точно в момента да няма никакви сблъсъци или бунтовници, и да не знаеш какво става в останалата част на страната, така че да не можеш реално да оцениш риска, който съществува. И много хора са, както казах и в
началото, са свързали живота си с тази страна, с обществото там и не е лесно да вземеш решение за напускане. Въпреки това, така, в първия момент, в който това е възможно, ако има нужда, ние ще продължим усилията си. Посолството ни в Триполи продължава да работи, с много ограничен състав, разбира се.

Водеща:
Сега има ли хора, които идват в посолството и казват -
помогнете?

Н. Младенов:
Не, в последните дни не, защото вече движението е доста
ограничено, нали, все пак има въздушни удари по страната. Не е препоръчително хората да се разхождат по улиците. Но това, което виждаме за съжаление през последните няколко дни, е, че вече не само в Либия, а и на други места в Близкия изток ситуацията се влошава драматично. През последните 24 часа имаме драматично
влошаване на ситуацията в Йемен. И започваме да следим много внимателно какво се случва там. Аз искам да ползвам повода, за да подновя апела, който отправихме преди близо месец за българските граждани, които са в Йемен, които искат да напуснат, че е препоръчително да го направят, и категорично български граждани, които нямат, така, непреодолими причини, да не пътуват към Йемен в момента. За един ден там имаме над 40 човека убити
и е въведено военно положение.

Водеща:
Няколко думи за Япония. Подновявате ли призива си българите, които живеят и работят там, да намерят начини да се приберат поне временно у дома, в България?

Н. Младенов:
Остава нестабилна ситуацията в Япония. Да, който има
възможност, няма. . . гражданските полети продължават да летят. А там, където имаме договорена възможност с наши съюзници от НАТО и от Европейския съюз, обявяваме полети, за да могат да ползват преференциално цените.

Водещ:
Цените.

Н. Младенов:
Не бих казал, че трябва да има някаква излишна паника от
това. Но особено в северните части на страната не е
препоръчително да се ходи. И бих препоръчал на всички, които са там, внимателно да следят най-актуалните препоръки, които японските власти отправят към своите граждани.

Водеща:
Ще уволните ли консула ни в Япония Чавдар Градинарски, който на своя глава се самоевакуира в България?

Н. Младенов:
Какво мислите, че става с един войник, когато той доброволно напусне фронта?

Водещ:
Или капитан, който напуска пръв потъващия. . .

Н. Младенов:
Или капитан, който напуска кораба си. Такъв тип поведение аз няма да позволя.

Водеща:
Ще го уволните. Добре. Справедливо ми се струва. За
досиетата да поговорим. Не знам, сега, темата не е толкова
актуална и заради Либия, и заради Япония, въобще случващото се. . .

Водещ:
Но пък е трънлива, така или иначе.

Водеща:
. . . в арабския свят. Но така или иначе това е една битка,
която вие започнахте. Надявам се, че. . .

Н. Младенов:
Да, и ще я довърша в рамките на тази година със сигурност.

Водеща:
Обещахте на 14 март, ако не се лъжа, да предадете на
президента Първанов този списък с предложенията ви за нови дипломати, които да. . .

Водещ:
Точно 14-и. . .

Водеща:
. . . заменят тези, които са с агентурно минало. Списъкът
обаче не е, доколкото разбирам, на бюрото на президента.

Н. Младенов:
Не е и съжалявам, че не е, защото малко събитията, които се случиха в Либия, бързо, така, фокусираха изцяло вниманието в друга посока. Но в най-скоро време г-н президентът ще го има. Аз няма да дискутирам публично имената, които ще му предложа, докато ние не постигнем съгласие с него за номинациите, които България трябва да има. Веднъж завинаги трябва да свикнем, че
подобен тип процеси, които са понякога полезни, но понякога трънливи, в крайна сметка са свързани с човешки същества, с хора. Не съм привърженик на идеята на това да се разхождам по медиите и да обяснявам кой на кой пост смятам да отиде или някой друг да казва кой друг смята той да отиде, докато нямаме единно решение. В крайна сметка става въпрос за хора. А пак казвам,
всеки със своите качества, всеки със своята биография.

Водеща:
Това е справедливо. . .

Водещ:
Единственият сигурен въпрос, който възникна обаче, имате ли наистина вече ресурс, защото и след последното изнасяне. . .

Н. Младенов:
Има, разбира се, вижте, има достатъчно. . .

Водещ:
. . . на досиета се оказа, че. . .

Н. Младенов:
. . . ресурс и в министерството, и в българската държава.
Никой, абсолютно никой не може да ме убеди, че 20 години
след края на комунизма в България, в тази страна няма достатъчно квалифицирани хора, които да са се изградили като специалисти, които могат да ръководят нейната политика в НАТО, в Европейския съюз, да я представляват в чужбина, в Близкия изток, в Америка, където искате по света. И че единствените хора, които могат да
го правят най-добре, са тези, които са завършили московското училище по международни отношения, академията на КГБ, работили са за Държавна сигурност.

Водещ:
И са били свързани. . .

Н. Младенов:
И всичко това е станало преди 20 години. Всичко това е
станало преди 20 години, разбирате ли, това е абсурдът. Някак си, ако го водихме този разговор 1990-1995 година, щях да кажа ами, да, може би, нали...

Водещ:
Трябва време да се изгради нова. . .

Н. Младенов:
Трябва време и т.н.

Водещ:
. . . ново поколение.

Н. Младенов:
2011 година, няма страна в Централна и Източна Европа, няма нито една страна, в която този разговор да продължи да се води.

Водеща:
Добре де, но ето. . .

Н. Младенов:
В Унгария преди броени дни при някаква проверка установиха шест или седем човека, които са били свързани с тяхната Държавна сигурност, и те бяха веднага уволнени.

Водеща:
Сега, Андрей обаче е прав, ето, при последната проверка на комисията по досиетата още 80 души агенти във външно. Има ли въобще във външно човек. . .

Н. Младенов:
Не, от които, от които двадесет и няколко работят все още
във външно. Нека да направим тази. . .

Водещ:
Седемдесет и пет души ли бяха общо или 80.

Н. Младенов:
Да, някъде около 80 излязоха от проверката и от които
двадесет и няколко все още работят. . .

Водещ:
Все още работят. . .

Н. Младенов:
. . . във външно министерство, другите са пенсионирани или напуснали. . .

Водеща:
Може би във външно трябва да си направите нещо като клуб на дипломатите, несътрудничили на Държавна сигурност.

Н. Младенов:
Ами, не, просто дълги години, така, ролята и мястото на
Министерство на външните работи в България, и говоря за годините след 1990 година, е била неглижирана и, така, ограничавана. Това е много вредна тенденция. Опасна е по принцип, защото тя създава у нашите партньори това усещане за неяснота на позициите, за липса на експертиза. Сега, разбира се, е особено трудно, защото бюджетът ни е силно ограничен, предвид общата ситуация на държавата. Но, ако сериозни, млади хора, които имат потенциал, не видят перспективата си за развитие, този проблем
никога няма да се реши. И ще минат четири - пет години и тук ще седи във вашето студио някой друг министър и ще говори по същите въпроси. Аз знам, че това може би е много трудно. Но аз пак ви казвам, до края на годината този проблем ще бъде приключен и аз няма да оставя на моите наследници да се занимават с това. Защото това, което получих от моите наследници, не искам, не го
пожелавам на никой, от моите предшественици. . .

Водещ:
Предшественици.

Н. Младенов:
. . . не го пожелавам на никого.

Водеща:
Последен въпрос. Ще имаме ли земеделски аташета? Вчера
прочетох, че министърът на земеделието Мирослав Найденов ви е предложил да бъде назначено аташе по земеделието в Париж.

Н. Младенов:
Не, министър Найденов иска в посолството ни в Париж да бъде аташиран представител на неговото министерство. Това е практика, която съществува. Ние имаме в различни страни, в балканските страни имаме представители на Министерство на вътрешните работи, в някои страни имаме хора от Агенция "Митници", там, където има конкретни въпроси. В Брюксел, в мисията ни в Европейския съюз
има представители почти на всички министерства, ако не са даже и на абсолютно всички. Това е нормална практика, там, където има конкретни въпроси да се решават, да се решават от специалисти, които са най-добре запознати с тях.

Водеща:
Добре. Безкрайно ви благодаря за този разговор.

Н. Младенов:
Благодаря и аз.

Водеща:
Това беше министърът на външните работи в интересен разговор както за Либия, така и за Япония, така и за посланиците ни с досиета.