Русия и НАТО не постигнаха напредък в преговорите са ПРО

Русия и НАТО не постигнаха напредък в обсъждането на противоракетния щит в Европа. Русия иска общ команден пункт, за да е сигурна, че системата няма да е насочена срещу собствените й ракети. НАТО обаче предпочита паралелно ръководство. Със заседание на Съвета НАТО-Русия завърши пролетната сесия на Алианса, която се проведе в Берлин.

По оспорваната от Русия противоракетна отбрана в Европа не се стигна до сближаване на позициите. Въпреки конструктивния диалог, пробив по този въпрос не беше постигнат.

Андрес фог Расмусен, ген. секретар на НАТО:
- Голямо предизвикателство е да се развие тази съвсем нова архитектура на сигурност, каквато е противоракетната отбрана. За момента още не сме се уточнили по подробностите, но имаме обща задача – да защитим населението.

Плановете за противоракетната отбрана са от времето на бившия американски президент Буш и предизвикаха значително охлаждане в отношенията между НАТО и Русия. Те включват стационирането на противоракетни установки в Чехия и Полша, които да предпазват от удари от Иран, например.

Сергей Лавров, външен министър на Русия:
- Гледаме на противоракетния щит като на „тест” за сътрудничество за всички нас. По време на обсъжданията беше даден нов импулс, който да доведе до конкретни резултати през юни.

В Берлин НАТО и Русия дадоха началото на нов съвместен проект за Афганистан. Става въпрос за създаването на фонд от 5,5 млн. евро, които се осигуряват от Москва и Берлин. С тези средства ще се купуват руски вертолети МИ 17 и МИ 35 за афганистанската армия, която е свикнала на работа с тях. Руската страна определя кооперацията по Афганистан, като „най-видимото постижение на Съвета НАТО-Русия”.

След десетилетия на взаимно недоверие НАТО и Русия засилват диалога по между си. Сега, 22 години след края на Студената война, няма съмнение, че сътрудничеството с Москва е без алтернатива.