Обама - нова политика за Близкия изток и Северна Африка

Необичайно откровена и предизвикателна. Тези са най-често срещаните определения за речта на американския президент Обама за политиката на Съединените щати в Близкия изток и Северна Африка.

Твърдението му, че границите на Израел и Палестина трябва да възвърнат вида си от 1967-ма година, предизвика различни реакции и тълкувания.

Защитата на сигурността отново е основна задача във външната политика на Съединените щати, но оттук-нататък светът може да очаква по-активна позиция от тях в Близкия изток.

Тази линия, заложена в речта на Барак Обама, очерта едни по-ясни американски позиции в региона. Естествено, в тях бяха намесени имена от актуални събития.

Обама заяви, че Осама бин Ладен не е мъченик, че Муамар Кадафи рано или късно ще се раздели с властта си и че президентът Башар Асад трябва да започне сериозен диалог за демократични промени.

Защото иначе рискува да изпадне в изолация. Кулминация в речта беше фразата, посветена на израелските и палестинските земи:

Барак Обама, президент на САЩ: "Границите на Израел и Палестина трябва да се основават на линиите от 1967-ма година с взаимно договорени размени на участъци."

Фраза, която повлече вълна от реакции и коментари. Тя дойде часове преди посещението на израелския премиер във Вашингтон. Преди да отлети в тази посока, Бенямин Нетаняху заяви ясно: страната му ще се противопостави на всякакво изтегляне, което би я оставило "незащитена".

Палестинският президент Абас приветства думите на Обама. От Газа не липсват и скептични коментари: че американските обещания се повтарят, но без реален резултат. Подкрепа за Обама, обаче, дойде от Германия. Тъкмо преди предстоящата му шестдневна обиколка в Европа.