Борбата за овладяване на климатичните промени скара бедните и богатите страни по време на Конференцията за климата в Баку. Форумът трябваше да завърши още в петък, но беше удължен до постигане на компромис. Участниците се споразумяха, бедните държави да получават по 300 милиарда долара годишно, за да са справят с изменението на климата.
Американският президент Джо Байдън нарече споразумението от Баку "историческо". Приветстваха го и много европейски страни. Но не всички на конференцията аплодираха финалния документ.
От Баку делагациите от бедните държави и от страните - най-уязвими на климатичните промени си тръгнаха с поредното разочарование.
Седрик Шустер, председател на Алианса на малките островни държави: "Дойдохме на конференцията за честна сделка. Но имаме усещането, че не бяхме чути".
В проекторезолюцията се предлагаше богатите държави да отделят годишно по 250 милиарда долара, с които бедните държави да се борят с климатичните промени. Най-уязвимите държави настояваха средствата да бъдат увеличени до 500 милиарда долара. "Часовникът беше спрян", докато участниците постигнат споразумение, което отне 33 часа.
Компромисът, който беше постигнат тази нощ в Баку е богатите държави да отпускат по 300 милиарда долара годишно на развиващите се държави. Решение, което предзивка възмущение сред някои делегати. Участниците от Индия определиха сумата като "нищожно малка", от Боливия я нарекоха "подигравка". Преговарящите от Нигерия заявиха, че "това е климатична несправедливост".
Чандни Райна, финансов министър, Индия: "Този документ не е нищо повече от оптична илюзия. Според нас това няма да отговори на огромното предизвикателство, пред което всички сме изправен".
Преговорите не успяха да доразвият и споразумението от миналата година, което призова държавите да „се откажат от изкопаемите горива“. В Баку все пак беше постигнат напредък в разработването на глобалния въглероден пазар.
Някои световни лидери и много природозащитници бойкотираха тази година климатичния форум, заради страната-домакин. Азербайджан е един от най-големите производители и износители на петрол и газ в света. На ротационен принцип домакин трябваше да бъде държава от Източна Европа. България беше най-големия претендент, но Русия наложи вето.