Кризата в Гърция: Пет мнения в навечерието на референдума

Европа задържа дъха си в навечерието на референдума в Гърция и преосмисля случилото се досега. В европейските столици тези дни се задава въпросът дали стратегията спрямо Атина е била погрешна и кой в крайна сметка ще плаща за образно казано "потрошените чинии" от гръцката криза. В навечерието на гръцкия референдум обаче в редица европейски столици мнението за Гърция е различно. Ето защо пет европейски издания обединяват сили и анализират гръцкото предизвикателство. Това са френският "Фигаро", италианският "Република", германският "Велт", белгийският "Соар" и испанският "Паис". Те са част от Съюза на водещите европейски вестници - клуб, в който всяко издание запазва независимостта си, но може да разчита на опита на другите, за да обогатява начина по който предава информациите и да предлага на читателите статии, които не могат да се намерят на други места. Гръцката криза изложи на изпитание метода на френския президент Франсоа Оланд, който се стремеше да е връзката между гръцкия премиер Алексис Ципрас и германския канцлер Ангела Меркел, пише френският в. "Фигаро" в своята статия за гръцката криза. Провалът на преговорите по гръцкия дълг показва, че ролята, която играеше френският президент си има своите предели, допълва вестникът. Заради Гърция италианският премиер Матео Ренци смени лагера, но не и целта си, отбелязва в своята статия италианският в. "Република". Ренци не престава да настоява, че гръцката криза е илюстрация, че "Европа на мерките на икономии" не е проработила. На три пъти миналата седмица, без да го казва открито, Ренци се опита да върне Ципрас на масата на преговорите. До сряда той се опита да избегне гръцкия референдум, защото беше убеден, че гръцката криза ще навреди и на италианските интереси. Когато обаче стана ясно, че Гърция няма да отмени референдума, Ренци внезапно смени лагера и се нареди сред противниците на правителството на СИРИЗА, допълва изданието. Държанието на гръцкия премиер сплоти зад германския канцлера Ангела Меркел нейния собствен лагер и този на съюзниците й, социалдемократите, отбелязва в своята статия за гръцката криза в. "Велт". Фактът, че Гърция напусна масата на преговорите, "лиши" германският канцлер от неблагоприятната възможност да се озове в една опасна ситуация във вътрешен план. В случай на евентуално споразумение с Гърция за трети спасителен план и намаляване на гръцкия дълг германският Бундестаг трябваше да се произнесе по него. Меркел щеше да събере необходимото мнозинство в парламента, но не и в нейната парламентарна група. От 311 нейни депутати, само 29 отказаха последните помощи за Гърция, но пък 100 предупредиха при това гласуване, че подкрепят тези помощи за последно. Сега те биха гласували против сделка с Гърция.В разгара на гръцката криза испанският премиер Мариано Рахой не спира да се представя като пример за управление, което почва да дава своите плодове, отбелязва в своята статия по темата "Паис". Испания не е Гърция. Направихме необходимите реформи, изпълнихме нашите задължения по един сериозен начин, за да модернизираме икономиката, да й дадем тласък, след като тя беше на ръба на фалита, повтаря Рахой и изтъква, че испанската икономика днес е в растеж и може да послужи за пример на правителството в Атина и на гръцкото общество. Трите страни от Бенелюкс - Люксембург, Белгия и Холандия - са песимистично настроени относно гръцката криза и шансовете за намиране на решение. Те не виждат резервен план за Гърция, отбелязва белгийският "Соар". Премиерите на тези три страни принадлежат към либералното семейство и са на едни и същи години. Това улеснява координирането на мненията им по гръцката криза. Единствената разлика между тях е степента на твърдост, която те проявяват спрямо Атина.